Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 73

Кару се дръпна от Вълка, но нямаше как да заличи гледката, която представляваха те двамата преди малко. Тя също усети да я залива вълна от чувства при вида на Акива, но се съмняваше, че той ги е разчел правилно в нейния смях, в изчервяването й, а сега - за да се влошат още повече нещата - се намеси и някаква гузност, че са били разкрити, сякаш я бяха уличили в предателство.

Да се залива от смях поруменяла заедно с Белия вълк? Поне в неговите очи това си беше истинско предателство.

Акива. Поривът да хвръкне към него доби своя собствена гравитация, но само сърцето й

шавна. Краката й бяха като враснали в земята, натежали от вина.

Акива заговори, студено и бързо.

- Избрахме представителен съвет. Сигурно и вие сте го направили. - Той замълча и изражението му стана пълна противоположност на това на Вълка. Колкото повече стоеше и ги гледаше, толкова по-бързо го напускаше човечността и сега беше същият като при първата им среща с Кару в Маракеш: с мъртва душа. - Готови сме и чакаме.

Каквито и да ги вършите вие двамата с Белия вълк, засрамени в светлината на факлата.

После се врътна на пети и изчезна още преди да успеят да му отговорят.

- Чакай! - извика подире му Кару, но гласът й беше съвсем слаб, а дори да го чу през песента на вятъра, той не се обърна.

Можехме да му кажем, помисли си тя. Можехме да му кажем истината. Но възможността вече беше пропусната, а от него не беше останала и следа. В продължение на една дълга секунда тя не успя да си поеме дъх, а когато най-после й се отдаде, положи усилие да го направи с мярка, нормално.

- Съжалявам - обади се Зири.

- За какво? - отвърна тя със зле изиграно безгрижие, сякаш той не беше схванал какво стана. Но той, разбира се, видя и разбра всичко.

- Съжалявам, че няма как да е другояче. За теб. - За нея и Акива. Кару разбра какво има предвид, пък и той - милият Зири - беше напълно откровен. Лицето на Вълка беше озарено от съчувствие.

- Може и да стане различно - отвърна тя, донякъде и за свое собствено учудване; на мястото на вината и безмълвното страдание се появи решимост. Бримстоун вярваше в това, също и Акива, а... най-безумно щастие в своите два живота беше изпитвала тогава, когато и тя го вярваше. -Всичко може да бъде другояче - каза тя на Зири. И то не само за нея и Акива. - За всички нас -продължи, връщайки усмивката си. - В това е целият смисъл.

24. Предизвестие за Апокалипсис

Няколко часа по-късно Кару изобщо забрави какво е да се усмихваш.

Всичко можеше да бъде по-различно, със сигурност. Но първо трябваше да се избият всички ангели и вероятно завинаги да се обърка ходът на човешката цивилизация. А, да - и въпреки това да загубят. Възможно беше всички да загинат. Какво толкова.

Не може да се каже, че беше точно изненада. Не като някой да беше нарекъл тази среща „мирен съвет“.

Но тя определено беше достойна за учебниците по история, по това нямаше спор. Високо в Аделфийските планини, които винаги са стояли като основен природен бастион между Империята и свободните земи, представители на двете бунтовнически армии се срещнаха лице в лице. Серафими и химери, извънбрачни и ревенанти. Бича за зверовете и Белия вълк, днес вече не врагове, а съюзници.