Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 71

Насили се да се усмихне.

- Тъкмо бях тръгнала да те търся. - Това във всеки случай беше истина. - Решихте ли нещо?

Той въздъхна и поклати глава. Сега беше разрошен, нещо невиждано за Вълка, с изключение

на кратките мигове веднага след битка. Косата му беше в безпорядък, челото беше потъмняло от засъхналата кръв след падането на земята, а коленете и дланите - изподраскани и разкървавени като сурово месо. Той се огледа предпазливо и я повика да влезе.

Тя само за миг се поколеба, вкаменена. Това не е Вълка, напомни си, влизайки преди него в малката стая. Вътре беше тъмно и прашно. Кару затвори вратата след тях и описа кръг с факлата, за да се увери, че са сами.

Сами. На това ли се беше надявал Зири отвън, допускайки само за едно кратко и тъжно мигновение изопнатата стойка на Вълка да се отпусне. Той се облегна на стената, видимо останал без сили.

- Лиссет предложи да набедим някого за изкупителна жертва и да извършим показна екзекуция.

- Какво?! - извика Кару. - Но това е кошмарно!

- Точно затова отказах, макар че тя искаше да се пише доброволец.

- Де да беше станало.

- Тя се отказа. - Той й се усмихна криво, уморено, после сниши глас. - Все още се опитват да схванат какво става. А аз най-после да разкрия истинския си замисъл, който, естествено, да доведе до клане.

- Смяташ ли, че подозират нещо? - попита разтревожена Кару, притаила заговорнически глас като него. Щеше й се да може да се разбира с него на чешки, също като със Зузана и Мик, та да не се притеснява, че ще ги подслушат.

- Нещичко - да. Но мисля, че са далече от истината.

- И по-добре да не приближават.

- Държа се така, все едно всеки момент ще приключа успешно някаква игра, но още не съм им го казал. Не знам обаче колко дълго може да продължи така. Никога не съм бил сред неговите довереници. Ами ако е споделял всичките си планове с тях и сега тази тайнственост им се вижда нередна? При този проблем... - Той вдигна ръце към главата си, но бързо ги отдръпна, когато едните рани опряха другите. - ... как ли щеше да постъпи Вълка? Просто нищо нямаше да направи. Нямаше да даде на серафимите никой от своите и щеше да ги гледа високомерно, докато настояват за това.

- Прав си. - Не й беше никак трудно да си го представи - презрението в очите на Вълка, докато наблюдава своите врагове. - Той наистина щеше да предизвика клане.

- Така е. Но нали в това се състои нашата тактика: да започнем убедително и правдоподобно, но да не приключим нещата така, както би го направил той. Няма да дам никой от нашите на ангелите и няма да искам прошка от тях. Това е само между химерите и точка по въпроса.

- Ами ако пак се случи? - попита Кару.

- Ще имам грижата да не стане. - Казано просто, внушително, изпълнено едновременно със заплаха и разкаяние.