Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 63

Тя почувства как душата на Утем откликва. Усещането беше като за сигнални огньове в сиво небе, като за порене на вълни. Образите просветваха и угасваха, докато душата му се вмъкваше в укритието на кадилницата, където беше вече в безопасност. Полуоборот, за да я заключи, леко помахване да изгаси фитила на тамяна и тя вече беше на крака, внимавайки да държи дланите си обърнати към тялото, за да не уцели магията им някой от ангелите.

Всички очи бяха вперени в нея. Тя бегло погледна Тиаго. Двамата не бяха говорили за това, но усети, че ще е редно да го каже.

- Никога не съм възкресявала серафим, но след като вече ще воюваме заедно, ще го направя. Стига да го искате, защото може и да откажете. Обмислете го добре, вие решавате. Това е моето предложение, моето обещание. И още нещо. - Погледна последователно в очите всеки от ангелите в предната редица. - Може и да не ми личи - продължи, - но аз съм кирии и това тук е моят дом. Затова ви моля да се отдръпнете и да ни направите път да влезем.

И те го направиха. Не че веднага се втурнаха да се подчинят, но постепенно се разстъпиха настрани, образувайки коридор пред нея. Тя се озърна назад и забеляза Исса сред множеството. Зузана и Мик, ококорили очи. Присъствието на Акива беше като някакво лумване в периферното й зрение, зовеше я, но тя не го погледна. А пристъпи напред. Войнството тръгна подир нея и извънбрачните го оставиха да мине. С оцапани в кръв крака Кару и Тиаго поведоха армията си навътре.

*

- Как успя да го направи? - произнесе само с дъх Лираз.

Въпросът разтресе Акива и най-накрая го извади от ступора, последвал сиритхар.

- Кой какво е направил?

- Вълка. - Тя изглеждаше смаяна. - Вече бях сигурна, че с нас е свършено. Усещах го. И тогава... - Тя тръсна глава, сякаш да избистри мислите си. - Как успя да ги спре?

Акива се втренчи в нея. Тя мислеше, че Тиаго ги е спрял!

Изсмя се сурово. Какво друго му оставаше? Знаеше, че искрата в него е угаснала - този път без финална експлозия, - отнасяйки със себе си и кръвожадния порив на воините от двете армии. Той го беше направил. Той предотврати клането, а... никой дори не подозираше, даже Лираз, какво остава за Кару.

Докато той се е реел в своята магическа забрава, едва способен да върже и едно смислено изречение, Вълка се е възползвал от случая и привидно е овладял положението, успявайки да спечели дори благоговението на Лираз. Кой знае пък Кару какво изпитва към него в този момент! Акива я проследи с поглед, докато се изгуби из скалните коридори, повела армията си, рамо до рамо с Белия вълк - поразителна двойка бяха двамата, - а на него не му оставаше нищо друго, освен да се изсмее. Този смях се посипа като счупено стъкло в гърдите му. Съвършено, помисли си той. Съвършеният шамар от... какво? От съдбата, от звездните богове? От слепия случай?