Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 62

Дланите му бяха окървавени и той ги държеше долепени една в друга. Имаше вид, сякаш се моли, но за всички беше ясно какво цели. Вместо да нападне, криеше хамсите си, ослепяваше татуираните очи. Контролираше своята мощ както и самия себе си. Един от воините му лежеше мъртъв на земята, а зловещият Бял вълк още не си беше отмъстил? В този жест се съдържаше огромна сила, но Кару все още нищо не разбираше. Как е успял да удържи триста извънбрачни точно в мига, когато се готвеха да атакуват?

Тиаго заговори.

- Дадох обет върху пепелищата на Лораменди, че аз и всички с мен ще дойдем при вас за съюз, не за кръв. Започнахме зле, но не това беше планът ми. Ще открия кой от нашите е нарушил изричната ми заповед. Този войник, който и да е той, престъпи моята дума. - Ниският му глас излизаше някъде от дъното на гърлото, пропит с възмущение. По гърба на Кару полазиха тръпки.

Тиаго се извърна и измери струпаните зад гърба му химери с присвити очи.

- Този войник - продължи той, надничайки в сърцето на своята армия - днес се домогваше до смъртта на всички тук и ще бъде наказан.

Заканата беше сурова; всички знаеха какво означава тя. Погледът му се местеше бавно и пронизваше всеки, на когото се спре, като на няколко пъти се върна на едни и същи воини, а те отстъпиха пред неговата тежест.

После той отново се обърна към извънбрачните.

- Има различни причини да рискуваме нашия живот, но едни за други вече не сме такава причина. Лошото начало все пак може да бъде начало. - Говореше разпалено, със страст. После потърси с очи Акива; Кару усети, че той очаква ангела да му се притече на помощ и да слепи отново парченцата на крехкото примирие помежду им. Тя също го очакваше, уверена в това -нали Акива ги доведе тук; сега трябваше да открие подходящите думи, за да поправи стореното -но мълчанието се проточи в напрегната тишина.

Нещо не беше наред. Даже Лираз наблюдаваше Акива в очакване с присвити очи. Кару почувства как я пронизва тревога. Той изглеждаше несигурен, даже болен, а широките му рамене се бяха превили от някакво непоносимо усилие. Какво ставаше с него? И преди го беше виждала така; тогава причината беше в нея, но това сега едва ли беше последица от хамсите; възможно ли е наистина да е това? И защо е засегнат по силно от останалите?

Най-накрая, с видимо усилие, той проговори.

- Да. Начало. - Но когато продължи да говори, гласът му кънтеше на кухо в сравнение с плътния тембър и въздействащите думи на Вълка. - Много лошо начало. Разкайвам се за тази смърт и... дълбоко съжалявам за готовността, с която я причинихме. Надявам се стореното да може да се поправи.

- Възможно е и ще бъде направено - отвърна Вълка. - Кару? Моля те.

Викаха я. Кару усети как се превръща в център на внимание; страхът се застрелка напосоки из вените й, но тя призова волята си и тръгна напред. Погледите на всички се събраха върху нея, докато си проправяше път към тялото на Утем през редиците на войнството. Накрая се изправи насред локвата кръв. Едно кимване на Тиаго и тя коленичи, откачи от гърба си пособията за събиране на души, после се приготви, разклащайки кадилницата. Въртенето на оста задейства кремъчен ударник, подобен на механизма при старите пищови; той запали тамяна в кадилницата със звук като от щракане на метални пръсти. Миг по-късно наоколо се разнесе острият мирис на сяра.