Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 60

Нали беше казал на своите братя и сестри, че настоящето е само секунда, която разделя миналото от бъдещето? В този миг на покой и кристална яснота - връхлитащата ярост внезапно забави ход като в сън - вече нямаше разлика. Настоящето и бъдещето бяха едно. Намеренията на всеки воин пред него бяха окъпани в светлина и Акива видя всичко още преди да се е случило. В заревото на тази светлина мечовете бяха оголени.

Дланите - отсечени, струпани на купчини, хамсите и работите - смесени, ръцете на серафими и химери - пръснати.

Предречено от светлината, това начало угасна, също като предишното и беше заместено от ново: Яил ще се върне в Ерец и няма да завари нито един бунтовник - нито от химерите, нито от копелетата на брат си, - който да му се опълчи; ще види само тяхната превърната на червен лед кръв по пода на пещерата, защото са били така любезни да се избият едни други в негова чест. Всички пътища пред него ще бъдат открити и Ерец ще бъде погълнат от страдание. Акива видя този огромен, кънтящ земетръсен позор и видя също... в настъпващия хаос... в предстоящите няколко секунди как Кару вади от ножниците нейните остриета с форма на полумесец.

Днес тя щеше да убива и вероятно да умре.

Ако тази секунда можеше да бъде предотвратена.

Тя трябваше да бъде предотвратена.

В Астре Акива загуби част от своята ярост, отчаяние и непоносима болка, които бяха така бездънни, че взривиха Кулата на завоевателя, символ на Империята на серафимите. Той не можеше да осъзнае какво стана тогава, нито как го е постигнал.

И все така несъзнателно усети как от някакво скрито и непознато място вътре в него беше освободен нов импулс.

Той излетя и го напусна, каквото и да беше това - какво беше това? - отнасяйки сиритхар със себе си, и в същото време Акива беше запратен обратно към обичайния ход на времето -бърз, неясен и шумен. Все едно се пренесе от водите на огледално спокойно езеро в бързеите на планинска река. Залитна, лишен от обзелото го доскоро сияние, и сега можеше само безучастно да наблюдава със затаен дъх какво унищожение ще причини неговата магия този път.

За да разбере дали си е струвало.

18. Пламъче на свещичка, угасено с писък

Всичките тези серафими с ръце върху дръжките на мечовете и химерите, готови за скок.

Тиаго беше на колене в ничията земя между двете армии - той щеше да е първият убит. Кару също посегна към своите сърповидни остриета, но вътре в нея все още кънтеше безмълвният писък Не! Ако имаше време да размисли през тази единствена секунда - секунда, наситена с толкова намерения, каквито са повечето секунди; изпълнена с толкова обещания за кръвопролитие, - тя едва ли щеше да повярва, че има сила, която да я предотврати. Надеждата й умря още с първото залитане на ангелите назад.

Нейната надежда умря. Така си помисли. Не вярваше, че може да има по-дълбоко отчаяние. Но после другото я порази.

Внезапно и опустошително. И я повлече надолу.