Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 41

Мълчанието, което предхождаше новината на Акива, и последвалата го тишина имаха толкова общо помежду си, колкото имат един кирии и един хет. През последната година редиците на извънбрачните бяха съвсем оредели. Те изгубиха толкова много свои братя и сестри, че оцелелите биха могли да се удавят в пепелта на загиналите. Макар да бяха отгледани с единствената цел, рано или късно, да паднат в бой, това не правеше загубата по-лека; през последните месеци на войната тяхната численост беше сведена до пълен абсурд и сред редиците им настъпи някакво раздвижване. Яростта все повече набъбваше - не само заради загубата, но и заради това, че, бидейки просто оръжия, от тях се очакваше да не скърбят. А те скърбяха. При това Хазаел беше всеобщ любимец, откъдето и да го погледнеш.

- Той беше убит от Доминиона в Кулата на завоевателя. Устроиха ни засада. - Докато разказваше, Акива отново се върна вътре в преживяното, виждаше пак всичко и как - поради закъснялата поява на всесилната сиритхар - трябваше да се превърне в безпомощен свидетел на смъртта на брат си. Но премълча останалото: че Хазаел е загинал, защитавайки Лираз от гнусните домогвания на Яил. На нея и без това й беше достатъчно трудно.

- Истина е, че аз убих нашия баща - продължи той. - С тази цел отидох и я постигнах. Но каквото и да сте чули, не от мойта ръка загина престолонаследникът; никога не бих направил подобно нещо. Не аз избих съветниците, стражата, Сребърните остриета и прислужничките в банята. - Всичката тази кръв. - Това беше дело на Яил, точно както го беше планирал. Каквото и да се беше случило този ден, той щеше да стовари вината върху мен и да го използва като претекст да ни изтреби.

Докато разказваше, природата на мълчанието около него продължаваше да се променя. Акива почувства някакво отпускане, сякаш стиснатите юмруци охлабиха хватката около дръжките на мечовете.

Може би сега за първи път чуваха, че животът им, така или иначе, е бил заложен на карта, независимо какво би направил Акива в този ден; нищо чудно обаче и да не беше новост за тях. Може би не това беше и най-важното. Тези две имена - Хазаел и Яил - станаха полюси на тяхната любов и омраза, а събрани заедно доведоха до всичко последвало. Надмощието на чичо им, тяхното собствено изгнание, даже свободата - все още чужда, също като език, който така и не са успели да научат.

Сега вече можеха да си позволят всичко. Дори... съюз със зверовете.

- За Яил това ще дойде като гръм от ясно небе - продължи Акива. - Като начало ще го вбеси. Но което е по-важно - ще го разклати. Той вече няма да знае какво да очаква в един свят, където химери и извънбрачни са обединили силите си.