Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 39

Смях. Притеснен и пропит с недоверие.

- Значи занапред ще спим гръб о гръб, звяр-серафим-звяр-серафим, така ли? - обади се Ксатанаил, един от многото полубратя на Акива, когото не познаваше много добре.

Бичът за зверовете не се славеше като голям шегаджия, но това определено си беше шега. Враговете идваха да търсят укритие при тях?! Щяха да се присъединят към тях?!

- И ще си решим едни на други косите преди лягане, а? - добави Сорат.

- По-скоро ще им пощим въшките. - Това пак беше Ксатанаил, пак със смях.

Акива усети като остра физическа болка спомена как Мадригал спи до него и шегата не му се стори никак забавна. Изобщо не беше смешна тук, сред кънтящите пещери на нейното зверски изклано племе; при по-внимателно взиране все още можеха да се различат засъхналите кървави следи от влачените по пода тела. Какво ли ще е за Кару да види тези доказателства? Дали помнеше ясно деня, в който е осиротяла? Когато е осиротяла за първи път, напомни си той. Второто й осиротяване беше много по-скорошно, и то по негова вина.

- Мисля, че ще е най-добре - проговори той, - ако останем отделно едни от други.

Смеховете утихнаха и постепенно секнаха. Сега всички погледи бяха вперени в него, а по

лицата беше застинала някаква смесица от весело учудване и нарастващ гняв, като не можеше да се разбере кое надделява. Обаче нито едното, нито другото беше задоволителен резултат. Сега Акива трябваше да ги поведе в съвсем различна посока: да приемат, макар и неохотно, онова, което каза.

Точно в този момент обаче това изглеждаше малко вероятно. Засега беше оставил химерите в една високопланинска клисура, докато дойде време да се върне и да ги отведе на по-безопасно място. Първата му грижа бе да осигури убежище за Кару - но също и на останалите. Едва ли втори път ще има такъв шанс. Не успее ли сега да убеди братята и сестрите си, значи пропадаше и мечтата.

- Вие решавате - каза. - Може да откажете. Отказахме да служим на Империята. Предпочетохме сами да изберем своята битка, ето защо вече сами можем да избираме и съюзниците си. Няма спор, че разбихме химерите. Малкото оцелели са вече врагове от една приключила война. Сега пред нас стои нова заплаха и тя не застрашава само нас, въпреки че ние сме първата цел, а цял Ерец: чака ни нова епоха на тирания, в сравнение с която управлението на баща ни ще е като погалване с перце. Трябва да спрем Яил. Това е най-важното.

- За тая работа зверовете не ни трябват - изстъпи се напред Елион. За разлика от Ксатанаил, Акива познаваше добре Елион и изпитваше уважение към него. Той беше сред най-възрастните оцелели от копелетата, но въпреки това не беше много стар - косата му едва-едва се прошарваше. Отличаваше се с трезва мисъл и винаги отрано планираше всичко; не се поддаваше

на емоцията на мига, нито допускаше ненужно насилие.

- Така ли? - извърна се към него Акива. - Доминионът наброява пет хиляди, а Яил е вече император, което ще рече, че командва и Втори легион.