Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 43

- Извинявай - отрони разкаяно Мик. - Но имам по-добра идея.

- Сгряваща идея?

- Аха. Тъкмо събирах кураж, когато ми отвлече вниманието с Междузвездни войни.

Малката армия на химерите, плюс тях двамата и Лираз - Акива беше отлетял напред да

подготви своята войска, дано котка не му мине път - лагеруваха в една заслонена планинска клисура. Заслонена беше относително понятие, както и клисура. Човек би си представил поляни с диви цветя и огледални езера, но тази тук приличаше по-скоро на лунен кратер. Поне ги пазеше от най-свирепите пориви на вятъра; тук той беше сравнително умерен, така че успяха да си запалят поне огън. Не че имаха кой знае колко за горене, защото дървата, които някой - Рарк? Ейгър? - насече с бойната си брадва, се оказаха недостатъчна храна за огъня: хвърляха зелени искри и смърдяха неприятно, също като миризмата на готвеното с десетилетия зеле, пропила се навсякъде из апартамента на лелята на Зузана.

Честна дума, тая воня нямаше място в нито един от двата свята.

Зузана се зачуди що за идея има Мик, та да се иска кураж да я сподели.

- Идеята ти може ли да ме шашне? - попита.

- Ако проработи ли? Определено. Ако не се получи обаче и ме видиш да се връщам гузен... или наръган, не ми се смей, става ли?

- Наръган?! Тогава не бих ти се присмяла - заяви Зузана и в този момент наистина го мислеше. - Особено ако има риск от наръгване. Но всъщност няма, нали?

- Не съм много сигурен. Унижението обаче е гарантирано. - Той си пое дълбоко въздух. - Е, потеглям.

Щом тялото му се отдели от нейното и я остави незащитена срещу природните стихии, Зузана си даде сметка, че досега не й е било студено, но вече наистина премръзва. Все едно е изпълзяла от търбуха на тантана, покрита с мокри...

Ъф.

- Къде тръгна Мик? - попита Кару, скачайки от скалния заслон, който ги пазеше - така де, нещо такова - от вятъра. Покатерила се беше горе под претекст, че ще стои на пост, но иначе се оглеждаше за Акива. Слънцето вече залязваше и Зузана не очакваше серафимът да се завърне скоро, но не си направи труд да го сподели с приятелката си.

- Представа нямам - отвърна тя. - Май се кани да извърши някой подвиг, за да ни спаси от бялата смърт. - В същия миг съжали, задето си е позволила да хленчи.

Кару трепна.

- Съжалявам, че не сме по-добре подготвени, Зузе - каза. - Не трябваше да идваш. Каква глупачка съм, че те взех с нас.

- Шт! Аз не съжалявам и изобщо не съм премръзнала до смърт, иначе щях да се намъкна под одеялото при Исса.

Имаше негласна конспирация за подпомагане на студенокръвните сред тях и всички излишни одеяла - включително смрадливата защита на Зузана срещу бодливата грива - бяха отишли за каузата. Зузана поне имаше подплатено яке, а Мик - пуловер. Извадиха късмет, че не бяха взели всичко със себе си, когато избягаха от казбата, иначе и с това нямаше да разполагат.

- Какво точно се кани да прави? - попита Кару. Мик беше поел в посока, обратна на тази, където спяха химерите. - Той едва ли... не би си позволил... О! Точно това е. - В гласа й имаше едновременно ужас и страхопочитание.