Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 40

- И колко са сега зверовете?

- Броят на химерите - отвърна Акива - в момента е осемдесет и седем.

- Осемдесет и седем - изсмя се Елион. В смеха му нямаше презрение, по-скоро тъга. - Само толкова? И как ще ни помогнат тогава?

- Ще ни помогнат с още осемдесет и седем воини - отвърна Акива. За начало, помисли си, но не го каза на глас. Все още не им беше съобщил, че химерите наистина имат нов възкресител. - Осемдесет и седем химери с хамси срещу Доминиона.

- Или срещу нас - натърти Елион.

Акива много искаше да ги убеди, че хамсите няма да са насочени срещу тях; все още му се гадеше от коварно прицелените към него мълнии на техните длани и усещаше тъпа болка в стомаха. - Те нямат по-основателна причина да ни харесват, отколкото ние - тях. Напротив. Само погледнете на какво прилича тяхната родина. Интересите ни обаче, поне засега, са сходни. Белия вълк даде дума...

Споменаването на Белия вълк сякаш отприщи някакъв бент.

- Белия вълк е жив? - провикнаха се неколцина. - И ти още не си го убил?! - присъединиха се и други.

Гласовете изпълниха пещерата, взеха да се блъскат о стените и да кънтят, стигнаха високия свод и сякаш се умножиха в хор заедно с ехото.

- Да, генералът е още жив - потвърди Акива. Наложи се да ги надвиква. - И не, още не съм го убил. - Само ако знаете колко ми костваше това. - Той също не ме уби, въпреки че можеше лесно да го направи.

Виковете замряха, след това и тяхното ехо, но Акива сякаш нямаше какво повече да каже. Станеше ли дума за Тиаго, убедителността му секваше. Дали ако Белия вълк беше мъртъв, сега той щеше да е по-красноречив? Не мисли за него, каза си, мисли за нея.

Така и направи.

- Има минало, има и бъдеще - продължи. - Настоящето е само една секунда, която дели едното от другото. А ние сме се вкопчили в тази секунда, сякаш може да ни отведе напред - но към какво? Ндл живот Империята е била нашата двигателна сила, която ни налагаше пълно изтребление на зверовете и това най-накрая стана. То вече е минало, но ние сме още живи -малко по-малко от триста - и все още се стремим напред към нещо, но вече не Империята ни насочва. Аз лично бих искал това нещо да е...

Можеше да каже: смъртта на Яил. И щеше да е вярно. Но това беше едва малък дял от истината, засенчен от друга, по-значима част. В паметта му все още звучеше един глас, нечувано дълбок. „Или животът е твой повелител, или смъртта.“

Последните думи на Бримстоун.

- Животът - високо обяви той пред своите братя и сестри. - Искам нашето бъдеще да е животът. И не химерите са застанали на пътя към него. Никога не са били там. Пречката беше Йорам, сега е Яил.

Ставаше ли въпрос за по силна и по-слаба омраза, Акива от собствен опит знаеше, че личната ненавист взема връх, а Яил доста се постара да си осигури подобна привилегия. Само дето извънбрачните още нямаха представа колко далече беше стигнал.

Досега Акива пазеше новината за себе си, не бързаше да я огласи. И заради това се чувстваше по-виновен отвсякога. Накрая я положи като труп върху тяхното тежко мълчание.

- Хазаел е мъртъв.

Има различни видове мълчание. Така както има различни породи химери. Всъщност химера по смисъл не означаваше нищо повече от „същество от смесен вид; създание, различно от серафим“. Терминът обхващаше всички раси, надарени с език и по-висши способности, които обитаваха тези земи, но не бяха ангели; той нямаше да съществува, ако не бяха серафимите, които със своята агресия обединиха всички племена срещу себе си.