Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 28

Веригите все още бяха усукани около нея и я душаха, но нищо не беше загубено; имаше време само за един бегъл поглед, за да разбере какво беше това - кои бяха те, о. О - преди гъстото мляко на деня да ги погълне отново и да изчезнат.

Буревестниците.

Най-големите създания на този свят, ако не се броят тайните, които морето пазеше в дълбините си. Криле, които можеха да покрият или разрушат малка къща. Точно това я беше докоснало - крило на буревестник. Ятото огромни птици само беше преминало над тях и един-единствен замах на най-ниско летящата беше достатъчен, за да разпилее редиците на химерите. И още преди съвсем да се е съвзела, за да се учуди на станалото, Кару се зае трескаво да брои войниците.

Забеляза как Исса се е вкопчила във врата на Руа, потресена, но иначе в добра форма. Ковачът Ейгър беше изпуснал денка с оръжията и сега те всички бяха загубени безвъзвратно в морето. Акива и Лираз все още бяха най-напред, не много далече, но достатъчно, за да останат незасегнати от фаталния размах на крилото. Изглеждаха добре, само малко разчорлени и зяпнали от почуда пред онова, на което и Кару все още се дивеше. Войската вече лека-полека възстановяваше реда си и нямаше химера, която да не е останала захласната от величествените силуети, вече чезнещи в мъглата. С една дума, всички бяха налице.

Просто все още се чувстваха замаяни от прелитането на буревестниците.

Кару беше отраснала като рожба на най-високите земни селения: Мадригал от Кирин, последното оцеляло племе в Аделфийските планини. Сред високите им върхове обитаваха огромни създания, макар че нито един кирин, или пък друг, за когото Кару да знае, не беше виждал буревестник толкова отблизо. Никой не можеше да ги стигне, те бяха неуловими: твърде бързи, за да ги догонят; твърде предпазливи, за да ги изненадат. Говореше се, че усещали дори най-малката промяна във въздуха и атмосферата и като дете Кару - още Мадригал - имаше пълно основание да го вярва. Всеки път, щом ги зърнеше отдалече да се носят като прашинки в косите лъчи на слънцето, тя се стрелкаше подир тях, жадна да ги види по-отблизо; размахаше ли криле обаче, понесена от своя копнеж, техните светкавично реагираха и ги отнасяха надалече. Нито веднъж не попаднаха на тяхно гнездо, нито на черупка от яйце или поне на скелет; дори буревестниците да гнездяха и умираха, никой не знаеше къде става това.

Сега Кару най-сетне ги видя отблизо и усещането беше разтърсващо.

Адреналинът бушуваше из цялото u тяло и тя не можеше да се овладее. Усмихна се. Макар и за кратко, все пак успя да зърне гъстото руно по телата им и очите, черни и големи като чинии, защитени от мигателни ципи, също като на птиците на Земята. Перата на крилете им преливаха в различни цветове, не просто един цвят, а всички възможни цветове, променящи се под играещата светлина.