Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 26

Въпреки това отнемаше известно време, докато всеки следващ силует се разтвори в ефира.

Накрая дойде ред и на Вирко.

- Почакай малко! - извика Кару към Зузана, тя я послуша и двете заедно надникнаха през процепа. Емилион и Мик трябваше да са следващите, но Кару не искаше да изпуска от поглед приятелите си. Ето защо кимна на Вълка, който кръжеше наоколо, за да е сигурен, че всички са преминали благополучно, пое за последно дълбока глътка земен въздух и се гмурна.

Усети върху лицето си перушинения допир на оная неизвестна мембрана, която делеше единия свят от другия, и в следващия миг вече беше отвъд.

Намираше се в Ерец.

Нямаше и помен от синьо небе; над главите им се простираше само белота, която преминаваше в бронзовосиво към единствения видим хоризонт; всичко останало беше скрито от мараня. Под тях имаше единствено вода, която в лишената от цвят дневна светлина се гънеше в почти черни вълни. Брегът на зверовете. Имаше нещо ужасяващо в тия черни води. Нещо безмилостно.

Поривите на вятъра бяха силни и блъскаха немилостиво войнството, докато се опитваше да си възстанови строя. Кару се загъна в жилетката и потрепери. Последният от воините премина през процепа, най-накрая бяха Утем и Тиаго. Драконовските и конски части в тялото на Утем действаха с почти неуловима за окото гъвкавост, зелени и вълнообразни, преливащи в този свят сякаш от нищото. В естествения си вид расата виспенг нямаше криле и Кару беше приложила творчество, за да осигури необходимата за дългото тяло тяга: два чифта криле, като първият приличаше на ветроходни платна, а по-малките бяха близо до хълбоците при задните крака. Според нея изглеждаха страхотно.

Вълка първо протегна врат през портала и щом премина целият, се зае да направи преглед на наобиколилата го войска. Погледът му скоро стигна Кару и се задържа на нея; макар това да стана само за миг, тя усети - знаеше, - че винаги е първата му грижа на света, независимо дали този, онзи. Едва след като я видя и се успокои, че с нея всичко е наред, той се зае с най-неотложната задача - да преведе войската си безопасно през Брега на зверовете.

Кару усети, че u е трудно просто да обърне гръб на портала, когато всеки друг можеше да го открие и използва. Акива имаше намерение да го изпепели, след като преминат, но Яил промени плановете им. Засега все още имаха нужда от него.

За да се върнат обратно и да поставят началото на Апокалипсиса.

Вълка отново застана начело и ги поведе на изток, далече от бронзовия хоризонт по посока на Аделфийските планини. В ясен ден техните върхове личаха още оттук. Но днешният ден не

беше ясен и пред себе си те не виждаха нищо друго, освен сгъстяваща се мъгла, което си имаше своите предимства и недостатъци.