Читать «Преследвачът» онлайн - страница 6

На другия край на града Джон Брандън, заместник-началник на полицейското управление в Брадфийлд (криминален отдел), се наведе над мивката и се загледа мрачно в огледалото. Даже кремът за бръснене, покрил лицето му като брадата на Дядо Мраз, не му придаваше по-доброжелателен вид. Ако не беше избрал полицията, щеше да бъде идеален кандидат за кариерата на погребален агент. Бе висок метър и деветдесет, почти кожа и кости, с дълбоки тъмни очи и преждевременно посребряла коса. Дори когато се усмихваше, киселата му физиономия си оставаше все така меланхолична. Той си мислеше, че днес прилича на твърд и решителен копой. Поне за всичките му нещастия този път си имаше причина. Щеше да продължи курса на действия с цялата си педантичност на полицейски шеф и упоритостта на свещеник към Оранжистката ложа.

Брандън въздъхна дълбоко и опръска огледалото с пяна. Дерек Армтуейт, неговият шеф, имаше изгарящи сини очи, но с отнесен мечтателен поглед, който не виждаше нищо прогресивно. Той беше от хората, които смятаха, че Старият завет е далеч по-подходящ наръчник за ченгетата, отколкото полицейския правилник. Вярваше, че повечето модерни полицейски методи са не само неефективни, но и еретически. Според неговото, често доста отвлечено мнение връщането на боя с пръчки и камшици би било далеч по-ефективно за намаляването броя на престъпленията, отколкото многото социални работници, социолози и психолози. Ако имаше и най-малката представа какво планираше Брандън за тази сутрин, щеше вече да го е прехвърлил в най-забутания отдел.

Преди потиснатото настроение да съсипе окончателно решителността му, Брандън бе стреснат от блъскане по вратата на банята.

— Татко! — извика голямата му дъщеря. — Колко време ще се бавиш?

Брандън грабна самобръсначката, потопи я в умивалника и застърга по едната си буза, преди да отвърне:

— Пет минути, Карън! Извинявай, скъпа!

В дом с трима тийнейджъри и само една баня рядко се отваряше възможност за размишления в тази поза.

Карол Джордан остави полуизпитото си кафе до мивката и се затътри към душа, като се спъна в черната котка, която се увиваше около глезените й.

— Минута, Нелсън — промърмори сънливо тя и затвори вратата след въпросителното му „мяу?“ — И не буди Майкъл!

Карол си бе представяла, че повишението й в главен следовател и съпътстващото излизане от графика на дежурствата щяха да й дарят непрекъснат осемчасов сън. Това беше постоянният й копнеж още от първата седмица, в която се присъедини към полицията. Само че късметът й изневери, защото повишението й по едно съвпадение дойде едновременно с това, което нейният екип наричаше помежду си „странните убийства“. Шефът й, Том Крос, можеше да крещи колкото си иска и на пресата, и в дежурната им стая, че няма никаква връзка между убийствата и нищо, което да подкрепи предположението за наличието на сериен убиец в Брадфийлд. Екипите, разследващи убийствата, мислеха другояче.