Читать «Преследвачът» онлайн - страница 7

Докато горещата вода се изливаше върху Карол, напоявайки русата й коса, тя си мислеше, не за пръв път, че становището на Крос, както и това на шефа на полицията, служеше повече на предразсъдъците му, отколкото на обществото. Колкото по-дълго отричаше съществуването на сериен убиец, който нападаше мъже, зад чиято почтена външност се криеше таен живот на гейове, толкова повече хора щяха да умрат. Ако повече не можеш да ги разкараш от улиците, като ги арестуваш, остави един убиец да ти свърши работата. Няма много значение дали това ще стане, като ги убива или като всява страх.

Политиката, която той водеше, превръщаше безбройните нейни и на колегите й часове работа по разследването в пълна глупост. Не смееше и да си помисли за стотиците хиляди лири от парите на данъкоплатците, които струваха тези дела, особено откакто Крос настоя всяко убийство да бъде разглеждано като напълно отделен случай. Всеки път, когато един от трите екипа се натъкваше на някаква улика, която изглеждаше като връзка между убийствата, Том Крос я отхвърляше, като винаги намираше поне пет несъответствия. За него нямаше никакво значение, че всеки път връзката беше нещо различно, а несъответствията — все същата стара песен. Но Крос беше шефът й. А и ръководството си изми ръцете и се измъкна от създалата се конфликтна ситуация, като им обърна гръб.

Карол разтърка шампоана, докато той се превърна в гъста пяна, и усети, че постепенно започва да се пробужда под топлите струи. Е, нейната посока на разследване нямаше да затъне в скалите на фанатичните предразсъдъци на Крос с прякор Моряка Попай. Дори някой от младите полицаи да бе склонен да прегърне тесногръдата хипотеза на шефа им като извинение за собственото им късогледо разследване, тя нямаше намерение да го търпи за по-малко от сто процента свършена работа в правилна посока. Беше си скъсала задника през последните девет години първо да вземе добра образователна степен, а после да оправдае мястото си по пътя към бързото издигане. Карол нямаше намерение да остави кариерата й да свърши в глуха улица само защото е сторила грешката да избере полицейско управление, оглавявано от неандерталци.

Събрала решителност, тя излезе от душа с изправени рамене и непокорен, предизвикателен блясък в зелените очи.

— Хайде, Нелсън! — извика тя, докато се намъкваше в роклята си. После грабна вързопчето черна козина. — Скачай на месото, момчето ми!

Тони проучва изображението на екрана над себе си няколко секунди. По-голямата част от аудиторията му вече бе изразила пълната си незаинтересованост към неговата лекция чрез очевидно неводене на записки. Тогава той реши да даде поне на подсъзнанието им максимална възможност да възприемат текущите таблици в процеса на създаване на психологически профил на престъпника.

Обърна се отново към аудиторията:

— Нямам намерение да ви казвам това, което вие вече знаете. Хората, които създават профилите, не хващат престъпниците. Това правят ченгетата. — Той се усмихна на слушателите си — висши полицейски служители и представители на Министерството на вътрешните работи, подканяйки ги да споделят мнението му. Няколко го сториха, въпреки че повечето останаха с каменни физиономии и нехайно обърнати настрана глави.