Читать «Преследвачът» онлайн - страница 5

Завъртя се в леглото, измъкна едната си ръка и я прокара през късата си черна коса. Почеса наболата четина по брадата си и въздъхна. Знаеше какво му се искаше да прави днес, но в същото време добре съзнаваше, че това би било професионално самоубийство. Какво като знаеше за съществуването на истински сериен убиец в Брадфийлд? Не можеше да си позволи да бъде първият, който да го каже на глас. Празният му стомах се сви и той потрепери. С въздишка отметна завивката и стана от леглото. Разтърси крака, за да изправи набраните като хармоника крачоли на торбестата си пижама.

После се помъкна към банята и запали лампата. Докато изпразваше пикочния си мехур, той се протегна със свободната си ръка и включи радиото. Говорителят, който съобщаваше за трафика, разкриваше очакваните задръствания с такава бодрост, че сигурно никой шофьор не би могъл да седне зад волана, без да е глътнал здрава доза концентрат. Благодарен, че днес не му се налага да шофира, Тони се обърна към мивката. Вгледа се в дълбоките си сини очи, все още замъглени от съня. „Онзи, който е казал, че очите са огледало на душата, е бил наистина продавач на глупости“ — помисли си иронично той. Вероятно е така, иначе нямаше да има и едно здраво огледало в къщата. Откопча горното копче на пижамата си и отвори шкафчето, за да измъкне крема за бръснене. Забеляза, че ръката му трепереше, и спря за момент. После ядосано тресна вратичката, която изскърца високо, и грабна електрическата самобръсначка. Мразеше да се бръсне с нея, защото никога не оставаше у него усещането за свежест и чистота, както след бръсненето на мокро. Но по-добре да се чувстваш горе-долу бръснат, отколкото да заприличаш на подвижна илюстрация на усмъртен от хиляди резки.

Другото удобство на електрическата самобръсначка бе, че не трябваше да се съсредоточава толкова усилено върху това, което правеше, а оставяше мислите му да се реят напред в предстоящия ден. Понякога бе изкушаващо да си представи, че всички са като него — стават всяка сутрин и си избират образа, който ще бъдат през деня. Но той се бе научил през годините, в които изследваше мисленето на другите хора, че това не е така. За повечето хора възможният избор бе страшно ограничен. Някои безспорно щяха да бъдат благодарни за възможностите, които знанията, способностите и нуждата бяха донесли на Тони. Той не беше един от тях.

След като изключи самобръсначката, той чу дивите акорди, които предшестваха всички кратки новини по радиото. С лошо предчувствие обърна лице към апарата. Напрежението и безпокойството го държаха нащрек като бегач на дълги разстояния, който чака стартовия изстрел. В края на петминутния бюлетин той въздъхна с облекчение и дръпна завесата към душа. Очакваше разкритие, което щеше да бъде невъзможно да пренебрегне. Но засега броят на телата оставаше три.