Читать «Преследвачът» онлайн - страница 25

Вал Макдърмид

— Да. Все още проучваме възможността сериен извършител да е отговорен за всичките четири престъпления.

Крос изглеждаше така, като че ли едва се удържаше да не фрасне някого. Ръцете му бяха стиснати в юмрук, а веждите така сключени, че очите му се бяха превърнали в цепки.

— И все пак това си остава само предположение на този етап — възрази той бунтарски.

Пени отново се противопостави:

— Как ще се отрази това на подхода ви по разследването, господин Брандън?

— Засега ще обединим разследванията по предишните три случая с този, последния. Ще използваме главната компютърна система при Министерството на вътрешните работи. С нея ще можем да анализираме наличните данни и сме уверени, че това ще даде възможност да развием нов подход към случая — довърши Брандън с мрачна физиономия, която контрастираше с оптимизма в гласа му.

— Ха сега да те видим — промърмори Карол под носа си.

— Не се ли решихте малко късно? Не мислите ли, че убийствата се увеличиха, защото вие не си признавахте, че това е сериен убиец? — извика над врявата един ядосан глас.

Брандън изпъна раменете си нервно и погледна строго.

— Ние сме само полицаи, не ясновидци. Не правим изводи, преди да имаме доказателства. Когато се уверим в нещо, ще направим всичко, което е по силите ни, за да изправим този убиец пред правосъдието толкова бързо, колкото ни позволяват човешките възможности.

— Ще използвате ли човек, който да ви направи психологически портрет? — намеси се отново Пени Бърджес.

Том Крос хвърли убийствен поглед на Тони. Погледът му беше изпълнен с омраза.

Брандън се усмихна.

— Това е засега, дами и господа. По-късно ще има официално изявление от пресцентъра на полицията. А сега, ако ни извините, имаме доста работа за вършене — кимна той благосклонно към репортерите, после се обърна и се отдалечи, хванал здраво Крос за лакътя. Вървяха обратно към алеята. Брандън усещаше гърба му скован от ярост. Карол и Тони ги следваха на няколко крачки. Когато тръгнаха, гласът на Пени Бърджес прокънтя зад тях:

— Инспектор Джордан? Кой е новият младеж?

— Боже мой, тази жена не пропуска нищо! — измърмори ядосано Карол.

— Тогава по-добре да не й се мяркам пред очите — отбеляза Тони. — Може да се окаже, че си подритвам здравната книжка, ако ме лепнат в новините на първа страница.

Тя забави крачка.

— Искаш да кажеш, че убиецът може да те вземе на прицел?

Тони се ухили:

— Не. Искам да кажа, че твоят шеф ще получи удар.

Неудържимият вътрешен подтик да отвърне на усмивката му порази Карол. Този човек не приличаше на сухарите от Министерството на вътрешните работи, с които се беше сблъсквала. Не само че имаше чувство за хумор, но не му пукаше, че се излага на риск. И в заключение, той определено спадаше към категорията, която приятелката й Луси описваше като „нещо свежо“. Проявяваше признаци да е първият интересен мъж, който се беше появявал в работата от доста време насам.

— Може би си прав — бе всичко, което каза тя, като успя да докара достатъчно неангажиращ тон, та думите й да не бъдат използвани срещу нея.

Те достигнаха завоя на алеята точно навреме, за да видят как Том Крос се нахвърля върху Брандън.