Читать «Преследвачът» онлайн - страница 23

— Значи и двамата сме били на едно мнение. Започнах да се тревожа след първия, но след втория вече бях убеден.

— И, предполагам, не е било твоя работа да им го казваш — допусна Карол уморено. — Проклета бюрокрация!

— Това е слабото им място. Дори когато създадем Национална полицейска служба за такива задачи, подозирам, че дълго ще трябва да чакаме следователите да се научат да идват при нас.

Отговорът на Карол бе прекъснат от хлопването на портата към двора. Двамата се завъртяха едновременно. На прага й стоеше един от най-огромните мъже, които Тони бе виждал някога. Той представляваше солидна телесна маса, която сякаш щеше да прелее. Биреното шкембе предхождаше масивните му рамене с петнадесетина сантиметра. Очичките му лъщяха като маслини на месестото лице, а от това бе тръгнал и прякорът на шефа на детективите Том Крос. Устата му, същата като тази на анимационния му прототип Попай, бе несъразмерно малка, като купидонов лък. Рехавата коса опасваше голото му теме като калугерска тонзура.

— Сър! — поздрави Карол появяването му.

Бледите вежди се сбърчиха в недоволна намръщена гримаса. Съдейки по дълбоките линии между веждите му, това явно бе обичайното му изражение.

— Кой, по дяволите, си ти? — извика той и посочи с къс дебел пръст към Тони.

Автоматично Тони забеляза огризаните нокти. Преди да успее да отговори, Карол бързо обясни:

— Сър, това е доктор Тони Хил от Министерството на вътрешните работи. Възложено му е да проучи условията за създаване на Национална служба към полицията за изработване на психологически профили. Доктор Хил, това е главен детектив Том Крос. Той отговаря за всички разследвания на убийства.

Втората част от въведението на Карол бе рязко прекъсната от цветистия отговор на Крос:

— Какво, по дяволите, си мислите, че правите, жено?! Това е местопрестъпление. Не може да позволявате на всякакви Сульо и Пульо или навлеци от министерството да се влачат и душат наоколо.

Карол затвори очи малко по-дълго от премигване. После каза с глас, чийто бодър тон озадачи Тони:

— Сър, господин Брандън доведе доктор Хил. От ръководството смятат, че той може да ни помогне да направим психологически портрет на нашия убиец.

— Какво имате предвид под „нашия убиец“? Колко пъти трябва да ви казвам?! Нямаме работа със сериен убиец, развилнял се из Брадфийлд! Имаме просто една гадна група от странни съвпадения и копия на убийствата. Знаете ли какви неприятности можете да ни докарате с вашите прибързани заключения? — изкрещя Крос и се надвеси заплашително над Карол.

— Сигурна съм, че вие ще ми обясните, сър — отвърна мило Карол.

Крос спря за момент, с леко объркания вид на куче, което може да чуе мухата, но не и да я види. После заключи:

— Вие всичките отчаяно се борите за слава! Искате възхищение и гръмки заглавия. Не щете безпокойствата на истинските ченгета. Не можете да си седнете на задниците и да работите по три случая на убийства, затова се опитвате да ги напъхате в едно, за да си спестите усилията и увеличите големината на статиите за себе си. А вие — завъртя се той към Тони — имате разрешението ми веднага да се разкарате от моето местопрестъпление. Последното нещо, от което имаме нужда точно сега, е един състрадателен психар да ни казва, че търсим някакъв окаян педераст, на когото не са разрешавали да спи с мечето си като дете. Негодниците не се хващат с дрънканици, а с полицейска работа.