Читать «Преследвачът» онлайн - страница 27

Крос издърпа пакет цигари от джоба си и запали.

— Знаете ли в какво е бедата ви, инспектор? Вие не сте толкова умна, колкото се мислите. Една издънка само, госпожице, и ще ви го изкарам на носа. — Той дръпна силно от цигарата и се наведе напред, за да издуха дима в лицето на Карол. Намерението му се провали от внезапния порив на вятъра, който разпиля дима, преди да достигне до нея. Очевидно възмутен, Крос се завъртя на пети и се упъти обратно към мястото на престъплението.

— Имаше щастието да срещнеш един първокласен представител на професията ни — усмихна се Карол.

— Сега поне знам накъде духа вятърът — отвърна Тони. Докато казваше това, той усети една дъждовна капка на лицето си.

— По дяволите! — извика Карол. — Точно от това се нуждаем сега! Виж, можем ли да се видим утре? Мога да взема всички материали по този случай и да ги прегледам набързо предварително. После можеш да ги прелистиш и ти.

— Добре, в моя кабинет в десет, става ли?

— Прекрасно. Как да те намеря?

Тони даде напътствия на Карол и остана да я наблюдава, докато тя се отдалечаваше надолу по алеята. Интересна жена. А също и привлекателна. Повечето мъже биха се съгласили с него. Имаше моменти, когато почти желаеше да може да намери не толкова сложен отзвук в себе си. Но той бе копнял прекалено, докато стигна точката, отвъд която не би допуснал да бъде привлечен от жена като Карол Джордан.

Минаваше седем, когато Карол успя най-после да се върне в централното управление на полицията. Когато позвъни на вътрешния номер на Джон Брандън, бе приятно изненадана да го открие все още на бюрото му.

— Качвай се.

Горе почудата й бе още по-голяма, когато се появи на вратата на секретарката и го намери да пълни с конска доза кафе две димящи чаши.

— Мляко и захар?

— Не, благодаря. Това е неочаквано удоволствие.

— Отказах пушенето преди пет години — довери й Брандън. — Сега единственото, което ме поддържа, е кофеинът. Влез насам.

Карол пристъпи в офиса, горяща от любопитство. Никога преди не бе прекрачвала този праг. Тапетите бяха в кремав пастелен тон, мебелите, същите като тези в офиса на Крос, с тази разлика, че тук дървото блестеше и липсваха одрасквания, изгаряния от цигари и издайнически кръгове от горещи чаши. За разлика от другите шефове Брандън бе лишил стените си от украсата на полицейски снимки и поставени в рамка отличия и грамоти. Вместо това беше избрал пет-шест репродукции на картини от началото на века, изобразяващи улиците на Брадфийлд. Все пак гамите бяха мрачни, често почти просмукани от дъжда, и отразяваха грандиозната гледка от прозореца на седмия етаж. Единственото нещо в стаята, което съвпадна с очакванията й, се оказа снимката на жена му и децата му, подпряна на бюрото. Дори тя не бе направена в дървена поза пред обектива във фотото, а бе увеличено копие от ваканционен миг, запечатан на борда на една яхта. Заключение: въпреки впечатлението, с което Брандън се опитваше да заблуди другите, че е едно честно, обикновено ченге, всъщност бе далеч по-сложен и сериозен под повърхността.