Читать «Преследвачът» онлайн - страница 26

— С цялото ми уважение към вас, сър, вие току-що опровергахте всичко, което им бях казал за педалите, преди да започне този панаир.

— Време е за различен подход, Том — отвърна хладно Брандън.

— Тогава защо не го обсъдите с мен, вместо да ме правите на идиот пред онази тълпа? Да не споменете дори на хората ми! — Крос се наведе напред войнствено. Ръката му замахна нагоре с насочен показалец, като че ли с намерението да промуши Брандън в гърдите. Но здравият разум надделя над кариеризма и ръката му се отпусна свободно до тялото.

— Да не смяташ, че ако съм имал готово решение, нямаше да те повикам в кабинета си и да ти го кажа?

Зад мекотата в гласа му Крос долови стоманени жилки. Долната му челюст се изнесе напред.

— Все пак решенията за следствените действия са в моята компетенция!

Зад тази нескрита войнственост Тони си представи малко момче, агресивен побойник, негодуващ срещу възрастните, които все още имат властта да го командват.

— Но като началник на криминалния отдел аз поемам отговорността за взетите полицейски решения. Току-що реших нещо, което случайно касае и твоята сфера на действие. От сега нататък това е един-единствен главен случай на разследване. Ясен ли съм, Том? Или искаш да продължа с разясненията?

За пръв път Карол разбра за себе си как Джон Брандън се бе изкачил толкова високо по хлъзгавия склон на властта в полицията. Заплахата в гласа му не бе само безсмислено голо позьорство. Той очевидно беше готов да направи каквото се наложи, за да постигне целта си, и действаше с цялата увереност на човек, свикнал да побеждава. Том Крос нямаше къде да ходи.

Тогава Крос се нахвърли към Карол:

— Няма ли какво по-добро да правите, инспектор?

— Чакам да докладвам, сър. Вие ми казахте да ви изчакам след пресконференцията.

— Преди да започнете работа… Том, позволи ми да ти представя доктор Тони Хил — каза Брандън и направи знак на Тони да се приближи.

— Вече се запознахме — промърмори Крос, гузен като виновен ученик.

— Доктор Хил се съгласи да ни сътрудничи в това разследване. Той има по-голям опит в създаването на психологически портрет на серийни нападатели, от когото и да е друг в страната. Съгласи се също така да запази в тайна включването му в екипа.

Тони се усмихна дипломатично.

— Точно така. Последното нещо, което искам, е да се превърне разследването ви в панаирджийско представление. Ако има някакво признание или похвала, когато пипнем това копеле, искам те да бъдат за вашия екип. Все пак именно те ще са тези, които ще изнесат работата.

— Тук не грешите — промърмори Крос. — Не искам да ни се мотаете в краката.

— Никой от нас не иска това, Том — намеси се Брандън. — Точно затова помолих Карол да действа като свръзка между Тони и нас.

— Не мога да си позволя да загубя старши полицай точно сега — протестира Крос.

— Ти не я губиш — обясни Брандън. — Ти печелиш сътрудник с уникален поглед върху всички случаи. Може да излезе безценен, Том. — Той хвърли поглед към часовника си. — По-добре да тръгвам. Шефът ще иска да чуе накратко за последния случай. Дръж ме в течение, Том — каза Брандън, махна с ръка и се упъти обратно към улицата, докато изчезна от поглед.