Читать «Преследвачът» онлайн - страница 2

Наслаждавах се на Флоренция, на църквите и картините, на галериите, изпълнени със странни, противоречиви образи на мъченичество и на Мадони. Бях претеглил наум главозамайващата тежест на купола на Брунелески, който увенчаваше огромната катедрала. През входа на витото стълбище се излизаше от галерията към друг мъничък купол. Износените каменни стъпала едва се провираха между кубето и покрива. Все едно че си в моя компютър. Истинско приключение — игра, в която търся верния път през лабиринта на хаоса към дневната светлина. На всичко това му липсваха само чудовища, които побеждавам по пътя си. А после, за да изплувам в яркия ден от учудването, което ме бе завладяло там, в края на този мъчителен възход, се появи една пощенска картичка и продавач на сувенири — дребен, мургав, усмихнат човек, прегърбен от годините влачене на стоки нагоре-надолу. Ако това наистина беше игра, щях да мога да купя някаква магия от него. Тъй като беше, купих повече картички, отколкото ми трябваха, защото нямах толкова познати, на които да ги изпратя.

След Флоренция следваше Сан Гиминяно. Градът беше разцъфнал върху зелената тосканска равнина. Полуразрушените му кули стърчаха към небето като пръсти, които се опитват да сграбчат нещо. Екскурзоводът дрънкаше нещо за „средновековен Манхатън“ — последното тъпо сравнение, което прибави към списъка на всички глупости, които бяхме принудени да изслушаме от Калас насам.

Когато приближихме града, вълнението ни нарасна. Из цяла Флоренция виждах реклами за единствената туристическа атракция, която наистина исках да видя. Великолепни обяви, висящи по уличните лампи, блестящи в яркочервено и златно. Знамената настояваха да посетя „Музео криминоложико Сан Гиминяно“. Съветвайки се с разговорника си, установих, че съм намерил това, което търсех. Музеят по криминология и мъчения. Не е нужно да споменавам; че той не беше включен в маршрута на културните забележителности.

Не ми се наложи да търся обекта си. Рекламната табела за музея, допълнена с уличен план, буквално се наби в очите ми само няколко метра, след като бях влязъл през масивната каменна порта, опасана от средновековни стени. Вкусвайки вече удоволствието от това, което очаквах да видя, аз се разходих наоколо, чудейки се на паметниците на дисхармония, които представляваха кулите. Всяко семейство, което е имало власт и влияние, е построило своя укрепена кула, която е отбранявало яростно срещу съседите с всякакви средства — от разтопено олово до оръдия. Предполагам, че в дните, когато градът се е радвал на най-голямо благоденствие, са израснали най-малко двеста кули. В сравнение със средновековния Сан Гиминяно тази съботна вечер доковете долу наподобяваха детска градина, а моряците приличаха на дребни аматьори в хулиганска банда.