Читать «Преследвачът» онлайн - страница 13

— Мястото вече е отцепено с кордон, мадам — каза той с мекия си акцент от щата Джорджия. — Патологът е на път. Какво мислите? Дали този е номер четири?

— Внимавай да не те чуе шефът какви ги говориш, Дон — подхвърли тя полушеговито. — Макар че и аз бих казала същото.

Карол се огледа наоколо. Намираха се в района Темпъл Фийлдс, в задния двор на някаква кръчма, която обслужваше главно типове от гей занаята, в един бар на горния етаж, който три пъти в седмицата беше притежание на лесбийките. Въпреки мераците на расовите мъже, с които си беше имала работа покрай съдействието им в разследванията, Карол никога не бе имала причина да влезе в подобен бар. — Какво ще кажеш за вратата?

— Залоства се — отвърна лаконично Мерик. — Не е свързана с алармена система.

Карол разгледа високите, контейнери с боклуци и натрупаните празни щайги.

— Изглежда, няма причина да слагат такава. Какво казва собственикът?

— Уейли говори сега с него, мадам. Изглежда, снощи е затворил около седем и половина. Имат подвижни контейнери на колела зад оградата за празните бутилки и когато затварят, просто ги преместват там, в задния двор. — Мерик махна към задната врата на кръчмата, където стояха три сини найлонови чувала, всеки с размер на количка от супермаркет. — Не ги махат до следобеда.

— И това е времето, по което са го намерили? — попита Карол, като посочи с палец през рамото си.

— Просто е лежал там, така да се каже.

Карол кимна. Побиха я тръпки, но това нямаше нищо общо с острия североизточен вятър. Направи крачка към вратата.

— Добре. Нека засега оставим това на хората от лабораторията. Ние само им пречим.

Мерик я последва по тясната алея, водеща зад кръчмата. Беше широка колкото едва да се провре една кола. Карол огледа уличката нагоре и надолу. Сега тя бе затворена от полицейските оградителни ленти и охранявана в двата й края от по двама униформени полицаи.

— Познавал е добре територията си — размишляваше тихо тя на глас. Вървеше надолу по алеята, като държеше непрекъснато под око вратата на кръчмата. Мерик я следваше неотлъчно и чакаше следващата серия заповеди.

В края на алеята Карол спря и се завъртя, за да огледа улицата. Срещу алеята се издигаше висока сграда, бивш склад, превърнат сега в занаятчийска работилница. През нощта той ще бъде пуст, но в късния следобед почти на всеки прозорец висяха любопитните лица на сеирджиите, които зяпаха от топлото вътре към драмата долу.

— Предполагам, няма много шансове някой да е гледал през прозореца в критичния момент — отбеляза тя.

— Даже и да са гледали, едва ли са обърнали внимание — подхвърли Мерик цинично. — След края на работното време улиците тук оживяват. Във всеки вход, алея или полупаркирана кола има по една двойка педали, които си чешат задниците. Нищо чудно, че шефът нарича Темпъл Фийлдс Содом й Гомор.