Читать «Преследвачът» онлайн - страница 14

— Знаеш ли, често съм се чудила. Съвършено ясно е какви са ги вършили в Содом, но какъв, предполагаш, е бил грехът на Гомор? — попита Карол.

Мерик изглеждаше объркан. Това увеличи приликата му на лабрадор с тъжни очи, обезпокоително тъжни.

— Не съм на вашето мнение, мадам.

— Няма значение. Изненадана съм, че господин Армтуейт не ги е прибрал още заради порочно поведение.

— В действителност той опита преди няколко години — довери й Мерик. — Но полицейската комисия заяви, че това били глупости и безсмислени акции. Той се бори с тях, но накрая те го заплашиха с Министерството на вътрешните работи. И след аферата с тройката от Холмуд той знаеше, че засяга деликатен въпрос за политиците, така че беше принуден да се откаже. Въпреки всичко това не го спря да ги хули всеки път, когато имаше възможност.

— Е, добре, надявам се, че този път нашият квартален убиец ни е оставил малко повече, за да можем да продължим. В противен случай любимият ни вожд просто ще има следващия си порочен обект за оплюване. — Карол изпъна рамене. — Добре, Дон. Искам сега да се мине от врата на врата при всички от околните къщи, а тази нощ ще излезем по улиците, за да поразпитаме хората от бранша.

Преди Карол да може да довърши инструкциите си, един глас зад лентата я прекъсна:

— Следовател Джордан? Пени Бърджес, „Сентинъл Таймс“. Какво открихте до тук?

Карол затвори очи за момент. Едно от досадните й и изнервящи задължения като главен следовател бе да се оправя с неконтролируемите маниаци. Проблемът с пресата бе безкрайно по-труден. Сега й се искаше да бе останала в двора със зловещия труп, но вместо това пое дълбоко дъх и се насочи бавно към кордона.

— Нека го кажем направо. Искаш да се кача на борда, докато трае разследването по това убийство, но не желаеш да казвам на никого? — Насмешливият блясък в очите на Тони бе маската, зад която скри гнева си от нежеланието на един влиятелен полицай да приеме стойността на това, което може да направи за тях.

Брандън въздъхна. Тони никак не го улесняваше. Пък и защо трябваше да го прави?

— Искам да избягна възможността пресата да научи, че работиш за нас. Единственият шанс, който имам да те привлека официално към разследването, е да убедя шефа, че няма да откраднеш величието му и да засенчиш подчинените му полицаи.

— И така няма да стане обществена тайна, че Дерек Армтуейт, дясната ръка на Бога, се е обърнал към един куку за помощ — каза Тони с такава нотка в гласа, която издаваше повече, отколкото искаше.

Лицето на Брандън се изкриви в цинична усмивка. Почувства се добре от откритието, че не е невъзможно да разрови тази гладка фасада.

— Ти го казваш, Тони. Технически това е въпрос на организация на операцията. Предполага се, че всъщност той няма да се намеси поне докато не направя нещо, което да е в ущърб на политиката, водена от полицията и Министерството на вътрешните работи. А това е тяхна политика — да използват съдействието на експерти винаги, когато е подходящо.