Читать «Преследвачът» онлайн - страница 11

— Джон. Просто Джон — каза Брандън по-рязко, отколкото възнамеряваше. Осъзна с изненада, че бе нервен. Имаше нещо в спокойната увереност на Тони Хил, което го правеше несигурен.

— Чудя се дали бихме могли да разменим няколко думи?

Преди Тони Хил да може да отговори, Расмасън се намести между тях.

— Моля да ме извините — подхвърли той, без ни най-малко притеснение, надянал отново усмивката си. — Тони, ако сега дойдеш с нас в кафенето, знам, че приятелите ни от полицията ще са нетърпеливи да поговорят с теб по-задълбочено. Господин Брандън, ако желаете, може да се присъедините!

Брандън усети, че го обзема яд. Осъзнаваше, че е почти невъзможно да води поверителен разговор в стая, пълна със сърбащи кафе ченгета и любопитни важни клечки от Министерството на вътрешните работи.

— Бих ли могъл да разменя само няколко думи с доктор Хил насаме?

Тони хвърли поглед към Расмасън и забеляза лекото смръщване на успоредните линии между веждите му. Обикновено в такива случаи го засърбяваше да се измъкне от ситуацията. Сега му се искаше да приключи с Расмасън и да продължи разговора с Брандън. Винаги го беше забавлявала превзетата надутост, която превръщаше позирането пред него в безпомощност. Доста дълго за днес удържа успеха при словесните си дуели с другите полицаи, затова реши да се лиши от това удоволствие. Той се отдалечи преднамерено от Расмасън и каза:

— Джон, нали се връщаш обратно към Брадфийлд след обеда?

Брандън кимна.

— Тогава сигурно би могъл да ме закараш? Дойдох с влак, но ако нямаш нищо против, предпочитам да не се боря с британските железници и на връщане. Винаги можеш да ме оставиш в покрайнините на града, ако не искаш да бъдеш видян да се сприятеляваш с Джак Изкормвача.

Брандън се усмихна и мрачното му лице се нагъна в маймунска физиономия.

— Не смятам, че това ще е необходимо. Ще бъда щастлив да ви оставя в Централното управление на полицията.

Той се отдръпна назад и загледа Расмасън, който тикаше Тони към вратата и се суетеше по целия път. Не можеше да се отърси от леко объркващото усещане, което го обзе от срещата с психолога. Може би просто защото бе свикнал да контролира всичко в своя свят и молбата за помощ му бе толкова чужда, че автоматично го караше да се чувства неудобно. Очевидно нямаше друго обяснение. Брандън сви рамене и последва тълпата в кафето.

Тони закопча колана и се наслади на удобството на лъскавия „Рейндж Роувър“. Не каза нищо, докато Брандън маневрираше, за да излезе от паркинга на Главното полицейско управление в Манчестър. После се насочи към градската мрежа, силно съсредоточен да не пропусне верния път в непознатия град. Докато кръстосваха по хлъзгавите пътища надолу и се вляха в летящия поток коли, Тони наруши тягостното мълчание:

— Ако това ти помага, мисля, че вече знам за какво искаше да поговорим.

Ръцете на Брандън се изопнаха на кормилото.

— Мислех, че сте психолог, не медиум — пошегува се той. Изненада се от себе си. Хуморът не беше в стила му. Обикновено прибягваше до него, когато беше под силно напрежение. Брандън не осъзнаваше колко нервен беше в действителност, като поиска тази услуга.