Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 77

Когато заговори, Анди вече не звучеше като добронамерен, но затъпял дядка, който вярва във вестникарските истории за деца, отгледани от алигатори, или че Елвис е още жив и се намира в Буенос Айрес. Този Анди звучеше безстрастно и някак бездушно.

С други думи, като истински робот.

— Кажи си паролата, сай Еди.

— Моля?

— Парола. Имаш десет секунди. Девет… осем… седем…

Еди се замисли за шпионските филми, които беше гледал.

— Имаш предвид нещо като „Розите в Кайро цъфнаха“, после ти ще кажеш: „Само в градината на госпожа Уилсън“, а пък аз ще отговоря…

— Грешна парола, сай Еди… две… едно… нула.

От вътрешността на Анди се чу неприятно глухо кънтене; като от острие на сатър, разсичащ парче месо и забиващ се в дъската на месаря. Еди се замисли за Старците, които бяха конструирали Анди (а може би дори за хората, живели преди тях, да ги наречем „Дъртаците“). Сигурно не бяха особено приятна компания, ако съдеше по последните им представили в Луд.

— Имаш право на още един опит — обяви хладният глас; бе много далеч от онзи, с който го беше попитал дали иска да чуе хороскопа си. — Ще опиташ ли, Еди от Ню Йорк?

Еди бързо взе решение: — Не. Достъпът до тази информация май е ограничен.

След няколко изщраквания роботът каза:

— „Ограничен“ — достъпен при определени условия; на разположение само на упълномощени лица; упълномощените получават достъп след въвеждане на личната си парола. — Последва кратка пауза, накрая Анди потвърди: — Да, Еди. Достъпът е ограничен.

— Защо?

Не очакваше отговор, но Анди обясни:

— Параграф деветнайсет.

Еди го удари по стоманения корпус:

— Приятелю, това никак не ме учудва. Параграф деветнайсет, значи.

— Искаш ли да чуеш разширения си хороскоп, сай Еди?

— Предпочитам да пропусна.

— Ами една песен? Например „Сокчето, което пийнах вчера“? Има много забавни стихчета.

От вътрешността на робота зазвуча металическа мелодия. На Еди перспективата за много забавните стихчета не му се стори особено привлекателна. Той се забърза към лагера.

— Хайде по-добре да го отложим за друг път. Пак ми се допи кафе.

— Да ти е сладко, сай.

Прозвуча малко разочаровано. Като Боско Боб, когато му кажеше, че е прекалено зает, за да играе футбол този сезон.

3.

Роланд седеше на един камък и пиеше кафе. Мълчаливо изслуша Еди и изражението му се промени само веднъж — вдигна леко вежди, когато чу за параграф деветнайсет.