Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 78

От другата страна на поляната Слайтман Младши бе извадил някаква тръба и правеше с нея удивително здрави сапунени мехури. Ко ги гонеше, спука няколко със зъби, но накрая явно разбра какво очаква от него момчето и се зае да ги събира в едно светло петно на земята. Купчината от мехури навя на Еди мисли за Магьосническата дъга, за онези опасни стъклени сфери. Калахан наистина ли притежаваше една от тях? Най-опасната?

Анди стоеше зад момчетата в края на поляната, скръстил на гърдите си метални ръце. Еди предположи, че чака да раздигне скромната трапеза. „Съвършеният слуга — помисли си. — Готви, чисти, разказва ти за дамата на мрака, която трябва да срещнеш. Само не очаквай да наруши параграф деветнайсет. Поне не без вярната парола.“

— Елате всички — леко повиши глас Роланд. — Време е за разговор. Няма да е дълго, поне за нас, защото вече имахме, преди сай Калахан да ни прекъсне, а думите омръзват, както знаете.

Събраха се и послушно насядаха около него, пратениците от Кала и пътешествениците от далечни светове, на които вероятно предстоеше да изминат още по-дълъг път.

— Първо искам да чуя какво знаете за тези Вълци. Еди ми каза, че Анди отказва да сподели информацията, която има.

— Така е — измърмори Слайтман Старши. — Онези, които са го направили, или потомците им са го програмирали да не проронва и дума по тази тема, макар че винаги ни предупреждава за идването им. Иначе не можеш да му затвориш устата.

Роланд погледна големия фермер на Кала:

— Би ли започнал пръв, сай Овърхолсър?

Тян Джафърдс явно остана разочарован, че не са дали думата първо на него. Слайтман Старши кимна, сякаш Роланд бе направил най-логичния избор. Самият Овърхолсър не започна да се надува, както бе очаквал Еди. Той сведе очи и замълча, докато събере мислите си. Възцари се такава тишина, че Еди ясно чу чегъртането, когато фермерът се почеса по брадясалото лице. Накрая Овърхолсър въздъхна и вдигна очи към Роланд:

— Благодарност-сай. Трябва да призная, че не очаквах да срещна хора като вас. — Обърна се към Тян: — Добре направи, като ни доведе тук, Тян Джафърдс. Имахме нужда от тази среща и аз казвам благодарност-сай.

— Не съм ви довел аз — възрази Джафърдс. — Стареца ни доведе.

Овърхолсър кимна на Калахан, той също му кимна в отговор. Стареца прокара ръка по белега на челото си — сякаш да покаже, че не той, а Господ ги е довел. Може да беше така, но не Господ и Исус щяха да вадят горещите кестени от огъня, а Роланд от Гилеад.

Роланд чакаше мълчаливо, с учтиво изражение.

Накрая Овърхолсър заговори. Продължи петнайсетина минути, бавно, но по същество. Основното бяха близнаците. Жителите на Кала бяха осъзнали, че в другите краища на света раждането на две или повече бебета едновременно е по-скоро изключение, отколкото правило. В района на Великия полукръг обаче сами деца като Джафърдсовия Арон бяха рядкост. Голяма рядкост.

Преди близо сто и двайсет години (или може би сто и петдесет; невъзможно бе да се определи точно) се появили Вълците. Идвали приблизително на едно поколение, тоест веднъж на двайсетина години.