Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 64

— Имам едно нещо, което може би ще поискаш. Нещо, от което може би се нуждаеш. Мисля, че вече те е търсило.

— Какво те кара да мислиш така?

Калахан навлажни устни и изрече една-единствена дума:

— Тодаш.

9.

— И какво? Какво за тодаш!

— Не си ли се пренасял така? — Калахан за момент придоби неуверен вид. — Някой от вас не се ли е пренасял?

— Да предположим, че сме. Какво значение има това за теб и мястото, което наричаш Кала?

Калахан въздъхна. Въпреки че все още беше рано, изглеждаше уморен.

— По-трудно е, отколкото си го представях, много по-трудно. Вие сте много по… как да кажа… по-будни, отколкото очаквах.

— Сигурно си очаквал едри ездачи с празни глави — намеси се ядосано Сузана. — Е, явно си сбъркал, захарче. Може да сме скитници, но не сме ездачи. Нямаме коне.

— Довели сме ви коне.

Роланд не разбираше всичко, обаче последните думи на новодошлия му изясниха нещо. Калахан бе знаел за идването им, беше знаел колко са и че вървят пеша. Част от тази информация можеше да е получил от съгледвачи, ала не всичката. А и тодаш… той знаеше, че някой е бил в тодаш…

— Колкото до празните глави, може да не сме най-умната четворка на планетата, но…

Сузана изведнъж млъкна и присви болезнено очи. Хвана се за корема.

— Сюз? — възкликна тревожно Еди. — Сюз, какво има? Добре ли си?

— Просто газове — отвърна тя и се усмихна.

Усмивката и не изглеждаше никак убедителна за Роланд. Стори му се, че вижда напрежение в очите и.

— Явно съм прекалила с хлебните топчета снощи. — Без да даде възможност на Еди да я разпитва повече, тя се обърна към Калахан: — Продължавай, захарче.

— Добре. Притежавам един предмет с огромна сила. Въпреки че сте още на много колела от църквата ми в Кала, където го крия, мисля, че той вече е установил контакт с вас. Причиняването на тодаш е само едно от нещата, на които е способен. — Калахан си пое дълбоко въздух и издиша шумно. — Ако се съгласите да ни направите услугата, за която ви моля… защото се надявам да завърша дните си в Кала и там да бъда погребан… ще ви дам и това… това нещо.

— За последен път те предупреждавам да не говориш така — рече Роланд; тонът му беше толкова рязък, че Джейк го изгледа удивено. — Това е обида за мен и моя ка-тет. Наше задължение е да ви помогнем, ако сметнем, че Кала е на страната на Бялото, а онези, които наричате Вълци, са агенти на Мрака, Лъчеунищожители, ако щеш. Ние не приемаме никакви награди за помощта си и ти не бива да ни ги предлагаш. Ако някой от приятелите ти ни говори така, този Тян или Овърхолстър…

Еди понечи да поправи произношението на Роланд, но се отказа — когато Стрелеца се ядосаше, най-добре беше да не се обаждаш.

— … би било друго. Те са прости селяци и навярно са слушали само легенди, но ти, сай, имаш поне една книга, от която би трябвало да си научил повече. Казах ти, че ще помислим, обаче това не ни прави наемни убийци.

— Добре, добре…

— Колкото до онова, което имаш — повиши глас Роланд, — ти искаш да се отървеш от него, нали? Страх те е от него. Дори да решим да подминем града ти и да не се занимаваме с вас, ти си готов да ни молиш да те отървем от него. Нали!