Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 62

Всъщност не. Не. Еди беше разбрал кои са в Ривър Кросинг, когато старците бяха коленичили пред Роланд на улицата. По дяволите, знаеше го още от гората (която още наричаше Гората на Шардик), когато Роланд ги беше научил да се целят с очите си, да стрелят с ума си и да убиват със сърцето си. Не три, не четири. Един. Ужасно бе, че Роланд ги беше завършил по такъв начин. Беше ги целунал с отровни устни. Беше ги направил стрелци. Нима Еди наистина вярваше, че в този празен, опустошен свят не е останала работа за наследниците на Артур Елд? Че ще следват необезпокоявани Пътя на Лъча, докато стигнат до Тъмната кула на Роланд и оправят неразборията в нея? „Я пак си помисли, Еди.“

Джейк бе онзи, който изказа мислите му, и възбуденото изражение на момчето никак не му хареса. Предполагаше, че безброй хлапета тръгваха на война със същия жаден за приключения поглед. Нещастникът не подозираше, че е отровен, заразен.

— Ще помолят — каза той. — Нали, господин Калахан? Ще помолят за помощ.

— Не знам. Ще трябва да ги убедите…

Той замълча и се вгледа в Роланд. Стрелеца поклати глава:

— Не става така. Ти не си от Средния свят и може би не знаеш, но не се прави по този начин. Ние не убеждаваме. Само действаме.

Калахан въздъхна дълбоко, но кимна:

— Имам една книга. „Сказания за Артур“.

Очите на Роланд проблеснаха:

— Наистина ли? Наистина ли я имаш? Искам да я видя. Много искам да я видя.

— Може би. Разказите в нея не приличат много на легендите за Кръглата маса, които съм чел като дете, но… — Калахан поклати глава. — Разбрах какво имаш предвид, нека оставим нещата така. Има три въпроса, нали? И ти ми зададе само първия.

— Да, три. Три е магическо число.

„Ако искаш истинско магическо число, Роланд, пробвай с деветнайсет“ — помисли си Еди.

— Отговорът и на трите въпроса трябва да е „да“, нали?

Роланд кимна:

— Ако е „да“, ние сме на вашите услуги. Човек може да ни постави задача, сай Калахан, но не може да я отмени. Хората ти… — Роланд кимна към гората. — …трябва добре да си дадат сметка за това.

— Стрелецо…

— Наричай ме Роланд. Ние сме приятели.

— Добре, Роланд. Чуй ме добре, моля аз. (Защото така говорим ние в Кала.) Тук сме само шестима. Ние не можем да решим. Само Кала може да вземе окончателното решеше.

— Демокрация — измърмори Роланд; побутна шапката си назад, въздъхна и потърка челото си.

— Ако обаче и шестимата са съгласни, особено сай Овърхолсър… — Калахан замълча и погледна подозрително Джейк. — Какво? Нещо сбърках ли? Джейк поклати глава и му даде знак да продължи.

— Ако шестимата са съгласни, сделката почти със сигурност е в кърпа вързана.

Еди затвори очи, сякаш се разтапяше от удоволствие:

— Повтори пак, приятелю.

Калахан го изгледа озадачено и тревожно:

— Моля?

— Сделката е в кърпа вързана. Или някой друг израз от твоето време. От нашата страна на голямото ка.

Калахан се замисли, сетне се усмихна:

— Посирам се от кеф. Фиркан до козирката, въшлив от пари, ритам камбаната, умирам от гъдел, таралеж в гащите. Такива неща ли?