Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 285

— Той е луда глава, а аз съм страхливец. Може би затова сме приятели — допълваме се.

— Не си ли твърде строг към себе си?

— Не мисля. Психоаналитикът ми казва, че ако искаш да разбереш какви ще бъдат децата на дадени мъж и жена, просто трябва да погледнеш родословното дърво. Също казва…

— Моля за прошка, Калвин, но изобщо не ми дреме за психоаналитика ти. Ти си запазил онзи парцел и това ми е достатъчно.

— Не ми приписвай заслуга за това. То е като тази… — Тауър посочи книгата до кафеварката — …и останалите, които онези негодници заплашваха да изгорят. Просто не обичам да се разделям с вещите. Когато първата ми жена поиска развод и я попитах защо, тя отвърна: „Защото не знаех какво ме чака. Мислех, че взимам мъж, а ти се оказа вехтошар.“

— С парцела е друго.

— Така ли? Наистина ли смяташ така?

Тауър го изгледа удивено. Когато вдигна чашата си, ръката му вече не трепереше толкова неудържимо.

— А ти как мислиш?

— Понякога го сънувам. Всъщност не съм стъпвал там, откакто закусвалнята на Томи Греъм фалира и платих да съборят постройката. И за оградата, разбира се, която ми струваше цяло състояние. Сънувам, че там има поляна с цветя. Розова градина. И че не свършва на Първо Авеню, а продължава в безкрайността. Странен сън, а?

Еди беше сигурен, че Калвин Тауър наистина сънува такива неща, но му се стори, че вижда и друго в очите, скрити зад напуканите и изкривени очила. Тауър криеше много други сънища.

— Да, странно — съгласи се Еди. — Сега ми сипи още кафе, моля. Трябва да направим малко споразумение.

Тауър се усмихна и отново вдигна книгата, която Андолини бе заплашвал да запали: — Споразумение. Това е от тази книга.

— Така ли?

— Да.

Еди протегна ръка:

— Дай да видя.

Тауър се подвоуми, по лицето му се четяха смесени чувства.

— Хайде, Кал, няма да си избърша задника с нея.

— Не, разбира се. Извинявай. — За момент Тауър наистина изглеждаше, че съжалява като алкохолик след някое особено тежко напиване. — Просто… някои книги са много важни за мен. А тази е истинска рядкост.

Подаде я на Еди. Той погледна найлоновата обложка и дъхът му спря.

— Какво? — попита Тауър; с трясък остави чашата. — Какво има?

Еди не отговори. Илюстрацията на корицата показваше малка кръгла колиба от дървени колове и с покрив от борови клони. От едната и страна стоеше индиански воин с кожени панталони. Беше гол до кръста и държеше томахавка пред гърдите си. На заден план старомоден парен локомотив прекосяваше прерията, бълвайки черен дим в синьото небе.

Заглавието на книгата бе „Коганът“. От Бенджамин Слайтман Мл.

Калвин Тауър го питаше дали му е лошо, но гласът му звучеше сякаш от километри. Еди му отговори като в сън, че нищо му няма. Бенджамин Слайтман Мл. с други думи, Бен Слайтман Младши. И…

Еди отблъсна пълната ръка на Тауър, който се опита да си вземе книгата. Бавно преброи буквите в името на автора. Разбира се, деветнайсет.

10.

Той изгълта нова чаша кафе, този път без сметана. После отново взе книгата.