Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 272

— Прав си. Но съм почти готов да дойда.

Еди се усмихна:

— „Почти“ тук не върви, хлапе. Колкото до изпращането на Роланд, не се обиждай, шефе, но ти не си много вещ по въпросите на нашия свят. Ти… така да се каже… губиш нишката.

Сузана избухна в смях.

— Колко смяташ да му предложиш? — попита Джейк. — Така де, не може съвсем без нищо, нали?

— Един долар. Вероятно ще се наложи да му го поискам на заем, но…

— Не, има по-добро решение. В раницата си имам пет шест кинта. — Джейк се усмихна. — По-късно можем да му предложим още. Когато нещата тук се поуталожат.

— Ако още сме живи — добави Сузана, но тя също изглеждаше възбудена. — Знаеш ли какво, Еди? Ти може би си гений.

— Балазар и хората му няма да са много доволни, ако сай Тауър ни продаде парцела — отбеляза Роланд.

— Да, но може би ще успеем да убедим Балазар да го остави на мира — каза Еди и по устните му заигра мрачна усмивка. — Честно да си кажа, Роланд, нямам нищо против да убия човек като Енрико Балазар два пъти.

— Кога искаш да отидеш? — попита Сузана.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Най-малкото защото нямаме представа коя дата е там. Роланд? Какво мислиш?

— Предлагам утре. Ще занесем сферата в пещерата и ще пробваме да отидем във времето на Калвин Тауър. Идеята ти е добра, Еди, казвам благодаря.

— Ами ако сферата те изпрати на друго място? — попита Джейк. — В друга версия на 1977-а или… или другаде?

Той си спомни колко тънко изглеждаше всичко, когато Тринайсетицата ги изпращаше в тодаш, и колко близко им се струваше мракът.

— В такъв случай ще ви изпратя пощенска картичка — вдигна рамене Еди и се засмя.

За момент обаче Джейк видя колко се страхува. Сузана сигурно също разбра, защото стисна ръката му.

— Всичко ще е наред — успокои я Еди.

— Надявам се — отвърна тя. — Много се надявам.

ВТОРА ГЛАВА

Коганът, първа част

1.

Когато на следващата сутрин Роланд и Еди влязоха в „Пресвета Богородица“, хоризонтът на североизток едва бе започнал да просветлява. Еди, със силно стиснати устни, осветяваше пътя им със свещ. Онова, за което бяха дошли, бучеше. Сънливо, но той мразеше този шум. В църквата беше зловещо. Празна, тя изглеждаше някак си твърде голяма. Еди очакваше всеки миг да зърне призрачни силуети (скитащи мъртъвци), седнали на пейките и наблюдаващи ги с безплътно неодобрение. Бученето обаче беше най-мъчителното.

Когато стигнаха дъното на помещението, Роланд отвори торбата си и извади боулинг-калъфа, който до вчера бе стоял в раницата на Джейк. Стрелеца го задържа за миг, докато и двамата прочетат надписа: УДРЯЙ САМО В СРЕДНИЯ СВЯТ.

— Отсега нататък нито дума, докато не ти кажа, че е безопасно — предупреди. — Ясно ли е?

— Да.

Роланд натисна браздата между две дъски и скривалището на отеца се отвори. Той вдигна капака. Веднъж Еди бе гледал един филм за обезвреждането на бомби по време на Лондонския блиц и движенията на Роланд сега силно му напомняха за него. И защо не? Ако бяха прави за това, което се криеше в тази дупка (а Еди беше сигурен, че са), то наистина бе невзривила се бомба. Роланд отметна бялата ленена стола, с която беше покрита кутията. Бученето се усили. Еди затаи дъх. Полазиха го студени тръпки. Съвсем наблизо едно чудовище с невъобразима зла мощ сънливо бе отворило едното си око. Бученето отново намаля и Еди си отдъхна.