Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 270

— Е — усмихна се тя, — когато остареем, се радваме на всичко.

Заля и Маргарет се спогледаха:

— Какво и каза, знаеш ли? — попита Заля.

Маргарет Айзенхарт се усмихна:

— Нищо, което не си чувала.

9.

След това жените си тръгнаха. Отецът също отиде да свърши някаква работа. Роланд седна на горното стъпало на верандата и се загледа към мястото на състезанието. Сузана го попита дали е доволен и той кимна:

— Да, мисля, че тук всичко е наред. Да се надяваме, защото моментът наближава. Всичко ще стане много бързо.

Истината бе, че никога не му се беше случвало събитията да текат с такава скорост…, но след като Сузана бе признала, че е бременна, все пак се беше успокоил.

„Ти си спомни истината за ка, защото тази жена показа храброст, на която никой от нас не е способен“ — помисли си.

— Роланд, ще ходя ли в „Рокинг Б“ тази вечер? — попита Джейк.

Роланд се замисли, вдигна рамене:

— Ти искаш ли?

— Да, но този път, нека взема пистолета. — Джейк се изчерви; беше се събудил с тази мисъл, сякаш богът на сънищата, когото Роланд наричаше Ние, му я беше донесъл през нощта. — Ще го сложа на дъното на торбата си и ще го увия в резервната си риза. Никой няма да разбере, че го нося. — Замълча, после добави: — Нямам намерение да се фукам с него пред Бени, ако това си мислиш.

Подобно нещо никога не би хрумнало на Роланд. Какво обаче бе намислил Джейк? Зададе му този въпрос и момчето отговори, сякаш добре бе планирало развоя на този разговор:

— Като дин ли ме питаш?

Роланд понечи да отвърне „да“, но видя колко внимателно го наблюдават Еди и Сузана и размисли. Имаше разлика между пазенето на тайни (както тази за бременността на Сузана) и действията по предчувствие. Сега трябваше да даде малко повече свобода на Джейк. Това не беше същото момче, което бе попаднало в Средния свят треперещо, уплашено до смърт и полуголо.

— Не като дин — отвърна той. — Колкото до оръжието, можеш да го взимаш, където и когато си поискаш. Нали ти го донесе в тета?

— Откраднах го — прошепна Джейк с поглед, сведен към земята.

— Взел си го, за да се спасиш — намеси се Сузана. — Има голяма разлика. Слушай, сладурче, нали не възнамеряваш да застреляш някого?

— Не, не възнамерявам.

— Внимавай. Не знам какво си намислил, но внимавай.

— И каквото и да е, гледай да го разрешиш до една седмица — заръча Еди.

Джейк кимна. Обърна се към Роланд:

— Кога мислиш да свикаш градското събрание?

— Според робота до идването на Вълците има десет дни. Значи… — Роланд направи кратка сметка. — Нека събранието да е след шест. Приемаш ли?

Джейк отново кимна.

— Сигурен ли си, че не искаш да ни кажеш какво си намислил?

— Не, освен, ако не ме попиташ като дин. Може само да си въобразявам, Роланд. Наистина.

Роланд кимна неуверено и се зае да свива нова цигара. Този пресен тютюн беше чудесен.

— Има ли още нещо? Защото, ако няма…

— Има — каза Еди.

— Какво?

— Трябва да отида в Ню Йорк — обяви младежът небрежно, сякаш предлагаше да отскочи до магазина в града, но очите му играеха възбудено. — Този път трябва да отида наистина. Това означава да използваме сферата по-директно. Черната тринайсетица. Надявам се, че знаеш как се използва, Роланд.