Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 269

— Тя е жертвала всичко, когато се е омъжила за теб. Сега е твой ред.

— Мислиш ли, че не го знам? Ако обаче загине заради теб, ще те прокълна, когато си тръгваш. Ако напуснеш това място. Независимо колко деца ще спасите.

Роланд, който носеше много проклятия, кимна:

— Ако ка го иска, жена ти ще оцелее, Вон.

— Да. Но не забравяй думите ми.

— Няма. Айзенхарт плесна коня с юздите и двуколката потегли.

8.

Всяка от жените разполови главата на чучелото си от четирийсет, петдесет и шейсет метра.

— Целете се колкото се може по-високо в главите — посъветва ги Роланд. — От ниските удари няма полза. — Предполагам, заради броните — отбеляза Росалита.

— Да — отвърна Роланд, макар че това не беше цялата истина. Нямаше да им каже цялата истина, докато не се наложи.

Дойде ред на картофите. Сейъри Адамс улучи своя от четирийсет метра, само го одраска от петдесет и пропусна от шейсет. Изруга съвсем неподобаващо за една дама и се оттегли с наведена глава до нужника. Там седна и се зае да наблюдава останалите. Роланд се приближи и седна до нея. Видя сълза в ъгълчето на едното и око.

— Аз не оправдах доверието ти, чужденецо. Моля за прошка.

Роланд хвана ръката и и я стисна.

— Не, не си. За теб също ще има важна работа. Само няма да е заедно с останалите. И пак може да се наложи да хвърляш чиния.

Тя се усмихна вяло и кимна.

Еди сложи нови „глави“ от остър корен и върху всяка от тях — по една репичка.

— Късмет, дами — пожела им и се отдръпна.

— Започнете от десет метра! — извика Роланд.

От десет всички улучиха. Също от двайсет. На трийсет Сузана хвърли чинията си твърде високо, както я беше инструктирал. Искаше в този рунд някоя от жените от Кала да спечели. От четирийсет Заля Джафърдс хвърли твърде ниско и разцепи главата от остър корен вместо репичката върху нея.

— Шибан-комала! — изкрещя, после бързо закри устата си с ръце и виновно погледна Калахан.

Той само се усмихна и и махна весело. Тя се приближи до Еди и Джейк, беше се изчервила до уши.

— Кажи му да ми даде още една възможност, моля те — каза на Еди. — Мога да се справя, сигурна съм…

Еди постави ръка на рамото и:

— Знае, Зи. Одобрена си.

Тя сви устни.

— Сигурен ли си? — поиска да се увери.

— Да. Можеш да хвърляш за „Метс“, скъпа.

Останаха Маргарет и Росалита. И двете улучиха репичките от петдесет метра.

Еди измърмори на Джейк:

— Ако не бях видял със собствените си очи, щях да се закълна, че не е възможно.

От шейсет метра Маргарет Айзенхарт пропусна. Росалита вдигна чинията над дясното си рамо (беше левичарка), поколеба си. После изкрещя „Оризия!“ и хвърли. Въпреки острото си зрение Роланд не успя да види дали чинията одраска репичката, или тя падна от течението. Във всеки случай Росалита се ухили до уши, вдигна весело юмруци и ги размаха.

— Ура за победителката! Ура! — закрещя Маргарет и останалите се присъединиха към възгласите и, дори Калахан.

Роланд се приближи до победителката и я прегърна кратко, но силно. Използва този кратък миг, за да и прошепне, че истинската и награда ще я чака довечера в леглото.