Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 268

В комбинация с видяното край реката обаче тази история го тревожеше. Каква работа имаше главният пастир на Айзенхарт от другата страна на Уай? Джейк не знаеше. Въпреки това всеки път, когато искаше да повдигне въпроса пред Роланд, нещо го възпираше.

„И то след като аз го упреквах, че пази тайни от нас!“ Да, да, да, но… „Но какво, малък негоднико?“

Бени, ето какво. Проблемът беше в Бени. А може би в самия Джейк. Той никога не се беше сприятелявал толкова, а сега имаше добър приятел. При мисълта, че може да навлече неприятности на бащата на Бени, сърцето му се свиваше.

7.

След два дни Росалита, Заля, Маргарет Айзенхарт, Сейъри Адамс и Сузана Дийн се събраха в пет часа в двора до нужника на Роса. Всички се кискаха нервно. Роланд, Еди и Джейк стояха настрана. Чакаха жените да се успокоят.

До оградата бяха наредени чучела с глави от остър корен. Главите бяха увити с чували, за да изглеждат, сякаш са с качулки. До всяко чучело имаше три кофи. Една бе пълна с остър корен, друга — с картофи. Съдържанието на третите възбуди недоволни възгласи. Вътре имаше репички. Роланд каза на жените да престанат да се оплакват; бил мислил да сложи грах. Така и не се разбра дали се шегуваше, или говореше сериозно.

Калахан, с дънки и елек с много джобове, излезе на верандата при Роланд, който пушеше и чакаше жените да се успокоят. До него Джейк и Еди играеха на дама.

— Вон Айзенхарт е отпред — съобщи отецът. — Каза, че отива при Тук да пие бира, но преди това иска да говори с теб.

Роланд въздъхна, стана и излезе пред къщата. Айзенхарт седеше в двуколката си и току поглеждаше нервно към църквата на Калахан.

— Добър ти ден, Роланд.

Преди няколко дни Уейн Овърхолсър бе подарил на Стрелеца широкопола шапка. Сега той мълчаливо я вдигна за поздрав.

— Предполагам, че скоро ще изпратиш перото — продължи Айзенхарт. — Ще свикаш събрание, с други думи.

Роланд премълча. Не смяташе да приема нареждания от селяните как наследниците на Елд да изпълняват задълженията си, но възнамеряваше да им съобщи решението си. Поне това им дължеше.

— Искам да ти кажа, че когато получа перото, ще го докосна и ще го изпратя към следващите. После ще дойда на събранието и ще кажа да.

— Благодаря.

Всъщност Роланд се трогна от това обещание.

— Тук обаче няма да го направи.

— Няма — съгласи се Роланд. — Стига бизнесът да върви, Тук няма да докосне перото. Няма да каже да.

— Овърхолсър го подкрепя.

Това беше лоша изненада. Не че не можеше да го очаква, но все пак се беше надявал Овърхолсър да се съгласи. Роланд обаче разполагаше с достатъчна подкрепа и предполагаше, че Овърхолсър го знае. Ако беше умен, крупният земевладелец просто щеше да мирува и да чака всичко да свърши. Ако реши да се меси, вероятно нямаше да види следващата реколта в хамбарите си.

— Искам да знаеш едно — продължи Айзенхарт. — Подкрепям те заради жена си, а тя е с теб, защото и се е приходило на лов. Така става винаги с тази чиния: жената започва да командва. Това не е нормално. Мъжът е този, който трябва да управлява. Освен когато стане дума за деца, разбира се.