Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 266

Дядото изрече заключителните думи, които може би по право се падат на дядовците:

— Да, дявол да го вземе!

6.

На връщане (Анди крачеше отпред със сгънатата количка и свиреше някаква мелодия на гайда) Сузана замислено отбеляза:

— Мога съвсем да се откажа от револвера и да се съсредоточа върху хвърлянето на чиния, Роланд. Този боен вик носи голямо удовлетворение.

— Напомняш ми за сокола ми — призна Роланд.

Сузана се усмихна широко:

— Чувствах се като сокол. Оризия! О-ризия! От самата дума ми се приисква да хвърлям.

Джейк си спомни Гашър („Старата ти дружка Гашър“, както се изразяваше този господин) и потрепери.

— Наистина ли искаш да се откажеш от револвера? — попита Роланд; не знаеше да се радва ли, или да се възмущава.

— Ти щеше ли да си свиваш сам цигарите, ако можеше да си купиш готови? Не, може би сравнението не е подходящо, но все пак чинията е хубаво оръжие. Когато Вълците се появят, се надявам, че ще мога да хвърля двайсетина. И да взема доста жертви.

— Ще ти стигнат ли чиниите? — попита Еди.

— О, да. Няма много от луксозните — като онази, която ти е показала сай Айзенхарт, Роланд, — но учебните са стотици. Росалита и Сейъри Адамс вече ги преглеждат и отделят онези, които не летят добре. — Тя замълча, след това прошепна: — Видях ги, Роланд, и макар че Сейъри е храбра като лъв и е готова да се изправи срещу торнадо…

— Не я бива, а? — попита Еди.

— Не съвсем. Добра е, но не като останалите. И не е толкова надъхана.

— Може да и измисля друго занимание — съгласи се Роланд.

— Добре ще е, сладурче.

— При охраната на децата, може би. Вдругиден ще ги видим как хвърлят. Едно малко състезание ще повдигне духа им. В пет часа, Сузана, известно ли им е?

— Да. Повечето жители на Кала ще се появят, ако им разрешим.

Това беше обезкуражаващо…, но можеше да се очаква.

„Твърде дълго не съм бил сред хора — помисли си Стрелеца. — Забравил съм някои неща.“

— Ще бъдем само ние и жените — отсече.

— Ако гражданите видят, че жените им са добри в хвърлянето, много от тях може да застанат на наша страна.

Роланд поклати глава. Не искаше никой да знае колко са добри жените им в хвърлянето, това бе може би най-важното. Градът обаче знаеше, че хвърлят… и това може би не беше чак толкова лошо.

— Колко са способни, Сузана? Кажи ми.

Тя се замисли и отговори:

— Истински убийци.

— Можеш ли да ги научиш на двойното хвърляне?

Сузана се замисли. Всеки можеше да се научи на всичко, ако има достатъчно време. Оставаха само тринайсет дни, а когато Сестрите на Оризия (включително най-новият им член, Сузана от Ню Йорк) се срещнат у отец Калахан, за да покажат уменията си, щяха да имат само седмица и половина. Долното хвърляне и се удаваше лесно, като стрелбата, но останалите…

— Росалита ще го научи — отвърна накрая. — Маргарет Айзенхарт може би, но има опасност да се обърка в най-неподходящия момент. А Заля? Не. Тя винаги хвърля с дясната ръка, не може по две наведнъж. Малко е бавна, но мога да гарантирам, че всяка нейна чиния ще попада в целта.

— Да — намеси се Еди, — докато някой прехващач не я превърне във фонтан от кръв.