Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 262

Роланд кимна. Калахан погледна към къщата, където Росалита вече бе подготвила каручката и го чакаше нетърпеливо. Отецът тръгна към нея, но на средата на пътя спря и се обърна:

— Не се извинявам за поведението си, но ако така съм затруднил работата ти в Кала, съжалявам.

— Твоят Исус Човека е костелив орех, когато стане дума за жени. Бил ли е женен?

Устните на Калахан потрепнаха.

— Не — отвърна, — но приятелката му е била курва.

— Е, това все пак е напредък.

4.

Роланд се върна при оградата и се облегна. Нямаше търпение да започне, но искаше Калахан да тръгне. Нямаше причина да откаже помощта на Анди; само предчувствие. Еди го завари там, докато свиваше цигара.

— Хайл, Еди.

— Хайл, шефе. Видях те да говориш с Калахан. Този ден Уилма и Фред ни оставят сами, а? Роланд вдигна вежди.

— Няма значение — добави Еди. — Роланд, в цялата суматоха не успях да ти предам разказа на Дядото. Важен е.

— Сузана стана ли?

— Да. Къпе се. Джейк яде грамадански омлет.

Роланд кимна:

— Нахраних конете. Можеш да ми разкажеш историята на стареца, докато ги оседлаваме.

— Не вярвам да отнеме толкова.

Разказът наистина беше кратък. Когато влизаха в конюшнята, Еди стигна до онова, което Дядото бе прошепнал на ухото му. Роланд се обърна, изведнъж забрави конете и всичко останало. Очите му заблестяха. Стисна раменете на Еди.

— Повтори!

— Каза ми да се наведа. Подчиних се. Каза, че не е споделял това с никого освен със сина си. Тян и Заля знаят, че е станал свидетел на убийството, но не и какво е видял, когато е свалил маската. Не съм сигурен дали им е известно, че всъщност Червената Моли е убила Вълка. И тогава прошепна… Еди отново каза на Роланд какво твърдеше, че е видял, старецът.

Очите на Стрелеца заблестяха триумфално:

— Сиви коне! Всичките в един тон на сивото! Разбираш ли сега, Еди? Разбираш ли?

— Да. — Еди се засмя зловещо. — Това май вече ни е познато.

В литературния американски английски думата с най-много значения вероятно е „run“. В тълковния речник на „Рандъм хаус“ са изброени сто седемдесет и осем възможности, като се започне с „движа се бързо, тичам“ и се свърши с „разтопен или втечнен“. В граничните земи на Полумесеца между Средния свят и Тъндърклап първенството държеше „комала“. Ако беше вписана в речника на „Рандъм хаус“, основното значение щеше да е „сорт ориз, който се отглежда в най-източните части на мултивселената“. Следващото по честота на употреба щеше да е „полово сношение“. Третото — „оргазъм“, като в изречението „Получи ли комала?“ (Отговорът, който всеки се надяваше да чуе, бе: „Да, благодаря, сай, комала много, много.“ „Намокрям комала“ означаваше „поливам ориза“, но и „мастурбирам“. Комала бе началото на голямо и весело пиршество (не самото пиршество, а моментът, в който започва яденето). За мъж, който започва да оплешивява (като Гарет Стронг), се казваше, че става комала. Когато водеха кравите си на бик, селяните правеха мокро комала. Скопените мъжкари бяха „сухо комала“, макар че никой не знаеше защо. Девствениците бяха „зелени комала“, жените, навлезли в цикъла си — „червени комала“, старците, които вече не могат да коват желязото, бяха (моля за извинение) „меко комала“. „Заставам комала“ означаваше „заставам очи в очи“, а също и „споделям тайни“. Сексуалните значения на думата бяха ясни, но защо каменистите дерета на север от града се наричаха „комала бразди“? В този ход на мисли, защо вилиците понякога се наричаха комала, а лъжиците или ножовете — не? Значенията на думата не бяха сто седемдесет и осем, но сигурно имаше седемдесет. Два пъти по толкова, ако се прибавят отделните нюанси. Едно от значенията (и то със сигурност можеше да влезе в челната десетка) бе използваното от отец Калахан като синоним на „лафене“. Пълният израз беше „отивам Стърджис комала“ или „отивам Брин-а комала“. Буквалното значение на тези изрази бе „заставам очи в очи с цялото общество“.