Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 260

Мислите му бяха прекъснати от изражението на Калахан: на ужас, отвращение и гняв.

— Росалита никога не би сторила такова нещо! Помни добре думите ми. По-скоро би умряла.

— Защо? — попита объркано Роланд.

— Защото е католичка!

— Не разбирам.

Калахан видя, че Стрелеца наистина не разбира, и яростта му попремина.

— Това е аборт.

— Да, и какво?

— Роланд… Роланд!

Калахан наведе глава. Когато след минута я вдигна, изражението му бе каменно.

— Моята вяра разделя греховете на два вида: простими, които са приемливи за Господ, и смъртни. Абортът е смъртен грях. Това е убийство.

— Отче, тук става дума за демон, не за човешко същество.

— Според теб. Това е работа на Господ, не моя.

— Ами ако я убие? Същото ли ще кажеш?

Роланд не беше чувал притчата за Пилат Понтийски и Калахан знаеше добре това. Отговорът му обаче бе твърд:

— Ти ли ще ме поучаваш? Който поставя целостта на ка — тета си над живота на приятелката си! Позор за теб. Позор.

— Моята мисия, мисията на ка-тета ми, е Тъмната кула. Спасението не само на този свят, не само на тази вселена, а на всички вселени. На цялото битие.

— Не ме интересува. Не може да ме интересува. Слушай сега, Роланд, син на Стивън, чуй ме много добре. Слушаш ли?

Роланд въздъхна:

— Казвам благодаря.

— Роза няма да направи аборт. В града има други, които могат, не се съмнявам — дори на място, където на всеки двайсет години чудовища отвличат половината деца, тези нечестиви умения са запазени, — но ако отидеш при някого от тях, можеш да се откажеш от борбата срещу Вълците. Кала Брин Стърджис ще се настрои срещу вас.

Роланд го изгледа удивено:

— Макар да знаеш, че можем да спасим стотици деца? Човешки деца, чиято първа задача на белия свят няма да е изяждането на майките им? Калахан продължи, сякаш не го бе чул:

— Искам от теб нещо повече, ако ти е угодно… и дори да не е. Искам да ми се закълнеш, да се закълнеш в името на баща си, че никога няма да предложиш аборт на жената.

Странна мисъл хрумна на Роланд: сега за отеца Сузана не беше просто Сузана. Тя бе жената. Хрумна му още нещо:

Колко чудовища беше убил Калахан?

Както често ставаше в тежки моменти, бащата на Роланд му заговори:

„Положението не е неспасяемо, но ако продължиш — ако изкажеш тези мисли, — ще бъде.“

— Закълни се, Роланд.

— Или ще предупредиш града.

— Да.

— А ако Сузана сама реши да направи аборт? Може да се случи, тя не е глупава. Съзнава опасностите.

— Мия — истинската майка на детето — ще го предотврати.

— Не бъди толкова сигурен. Сузана Дийн има силно чувство за самосъхранение. Мисля, че отдадеността и на нашата мисия е дори по-силна.

Калахан се замисли. Отмести поглед и стисна устни. Когато пак се обърна, отсече:

— Ти ще го предотвратиш. Като неин дин.

„Замъкът ми е превзет“ — помисли си Роланд.

— Добре. Ще и кажа за разговора ни, за да разбере в какво положение си ни поставил. И за нищо на света да не казва на Еди.

— Защо?

— Защото той ще те убие, отче. Ще те убие за тази непростима намеса.

Роланд изпита известно задоволство от смаяния поглед на Калахан. Напомни си, че не бива да храни омраза към този човек, който върши онова, което счита за правилно. Нали доброволно им беше споделил за смъртоносния капан, който носеше навсякъде?