Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 261

— Чуй ме сега добре, както те изслушах аз, защото сега ти носиш отговорност към всички ни. Особено, към „жената“.

Калахан присви очи, но кимна:

— Говори.

— Първо, ще я наблюдаваш винаги, когато можеш. Като сокол! Ще следиш особено внимателно дали се докосва тук. — Роланд потърка челото над лявата си вежда. — Или тук. — Потърка лявото си слепоочие. — Ще слушаш как говори. Внимавай, когато речта и стане насечена. Ще следиш дали ще започне да се движи на малки тласъци.

Роланд рязко вдигна ръка към главата си, почеса се, отново свали ръка. Рязко наклони главата си надясно и погледна Калахан:

— Разбра ли?

— Да. Това ли са признаците за появата на Мия?

Стрелеца кимна:

— Не искам да остава сама, когато стане Мия. Нито за миг.

— Ясно. Само че, Роланд, не мога да повярвам, че едно новородено, независимо кой е бащата, може…

— Мълчи. Млъквай. — Когато Калахан замълча, Роланд продължи: — Не ме интересува в какво вярваш и в какво — не. Това е твоя работа. Но ако Мия или отрочето и нарани Росалита, отче, ще държа теб отговорен за това. И лично ще поискам възмездие. Разбра ли ме?

— Да, Роланд — отрони Калахан.

— Добре. Искам да направиш още едно нещо за мен. Когато Вълците се появят, ще се нуждая от шестима жители на града, на които мога да имам пълно доверие. Трима мъже и три жени.

— Има ли значение, ако някои от тях са родители на застрашени деца?

— Не. Но да не са всичките. И никоя от жените, които могат да хвърлят чиния, да не е сред тях — Сейъри, Заля, Маргарет Айзенхарт и Росалита. Те имат друга задача.

— За какво са ти тези шестимата?

Роланд не отговори.

Калахан изчака малко, после въздъхна:

— Ройбен Кавера. Той никога няма да забрави сестра си, обичаше я повече от всичко на света. Даян Кавера, жена му… или не искаш и двамата съпрузи?

Не, нямаше проблем. Роланд му даде знак да продължава.

— Кантаб от манихейците; децата го следват като вълшебния свирач.

— Не разбирам.

— Няма нужда да разбираш. Те го следват и това е важното. Бъки Хавиер и жена му… и какво ще кажеш за твоето момче, Джейк? Децата от града го Гледат като герой, дори подозирам, че доста момичета са влюбени в него.

— Не, той ми трябва.

„Или не искаш да го изпускаш от поглед?“ — каза си Калахан. Беше подложил Роланд на твърде силен натиск.

— Анди? Децата го обожават. И е готов да ги защитава с цената на живота си.

— Нима? От Вълците ли?

Калахан го изгледа тревожно. Беше си мислил за скалните котки. И за вълци, но четирикраки. Колкото до онези от Тъндърклап…

— Не — отсече Роланд. — Анди — не.

— Защо? Тези шестимата нали не ти трябват, за да се бият срещу Вълците?

— Анди не става — натърти Роланд; имаше само предчувствие, но то му беше достатъчно. — Ще ти дам време да по мислиш, отче. Ние също ще мислим.

— Пак ли ще ходите в града?

— Да. Няколко дни поред.

Калахан се усмихна:

— Твоите приятели могат да го нарекат „яафеве“. Това е жаргонна дума. Тук му викат „комала“. Използват тази дума почти за всичко. — Калахан осъзна, че отчаяно се стреми да си възвърне уважението на Стрелеца; това го караше да се отвращава от самия себе си. — Във всеки случай — желая ви успех.