Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 263

През следващите пет дни Роланд и неговият ка-тет продължиха този процес, започнат от чужденците в магазина на Тук. Отначало беше трудно („Все едно да палиш огън с мокри съчки“ — се беше изразила Сузана), но малко по малко местните започнаха да им се доверяват. Или поне отношението им стана по-искрено. Всяка вечер Роланд и семейство Дийн се прибираха в дома на отеца, а Джейк — в ранчото „Рокинг Б“, Анди го посрещаше на разклона на Източния път, покланяше се и казваше: „Добър вечер, сой! Искаш ли да чуеш хороскопа си? Този сезон се нарича Чарю жътва! Ще срещнеш стар приятел! Едно младо момиче въздиша по теб!“, и така нататък.

Джейк попита Роланд защо прекарва толкова много време с Бени Слайтман.

— Не ти ли харесва?

— Харесва ми, Роланд, но ако трябва да правя друго, освен да скачам в сеното, да уча Ко да се премята през глава или да правя жабки върху водата с плоски камъни, мисля, че не е зле да ми кажеш.

— Не искам друго от теб — отвърна Роланд; после, сякаш сега му беше хрумнало, добави: — И да се наспиваш. Сега растеш, имаш нужда от много сън.

— Защо въобще съм там?

— Защото имам предчувствие, че там ти е мястото. Искам само да си държиш очите отворени и да ми казваш, ако забележиш нещо особено.

— Освен това, хлапе, не стоим ли достатъчно заедно денем? — попита Еди.

През следващите пет дни те наистина не се разделяха. Новината, че са яздили конете на сай Овърхолсър, бързо остаря. Също и вестта за изтръпнали мускули и натъртени задници. При една такава езда, когато наближаваха мястото, където чакаше Анди, Роланд попита Сузана направо дали не е обмисляла аборт.

— Ами, не бих казала, че не ми е хрумвала такава мисъл.

— Изобщо не си помисляй. Никакъв аборт.

— Има ли причина?

— Ка.

— Кака ти — бързо се намеси Еди.

Това беше стара шега, но всички се засмяха. Повече не засегнаха тази тема. На Роланд не му се вярваше, че е минало толкова леко, но беше доволен. Наистина се радваше, че Сузана не настоява да обсъждат темата за Мия и бебето. Вероятно тя си даваше сметка, че е по-добре да не знае някои неща.