Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 258

Нищо, надяваше се Роланд. Но трудно можеше да е сигурен, нали?

Може би бе най-добре да не се меси. Тази сутрин това му се струваше добра идея, защото се чувстваше отлично. Поне физически. Не изпитваше почти никаква болка, нито…

— Очаквах да си легнете скоро след нас, Стрелецо, но Росалита каза, че си се прибрал почти на разсъмване.

Роланд се обърна. Днес Калахан носеше тъмни дрехи. Рошавата му бяла коса бе пообуздана малко, вероятно с някакъв балсам. Няколко секунди той постоя безмълвен, вгледан в очите на Стрелеца, после каза:

— Вчера дадох причастие на вярващите от малките ферми. Чух изповедите им. Днес трябва да отида за същото в животновъдните ферми. Доста пастири изповядват онова, което повечето от тях наричат „Пътят на кръста“. Росалита ще ме закара, затова за обяд и вечеря ще се оправяте сами.

— Няма проблем, но преди това трябва да поговорим за няколко минути.

— Разбира се. Ако не си готов да разговаряш с някого, най-добре изобщо да не му се обаждаш.

Добър съвет, най-вече за свещеници.

— Ще изслушаш ли моята изповед?

Калахан вдигна вежди:

— Нима вярваш в Исус Човека?

Роланд поклати глава:

— Ни най-малко. Ще ме изслушаш ли все пак, моля? И да си остане между нас.

Калахан вдигна рамене:

— Никога не споделям с друг изповедите. Това ми е работата. Само не бъркай изслушването с опрощение. Мога да дам опрощение само на католик, ако ти е угодно.

Роланд никога не си беше помислял за опрощение и идеята, че може да се нуждае от такова (или че този човек може да му го даде), му се стори смешна. Той бавно сви цигара и се замисли как да започне. Калахан чакаше търпеливо. Накрая Стрелеца заговори:

— Предсказаха ми, че трябва да изтегля трима и да станем ка-тет. Няма да говоря за онзи, който ми го предсказа, и за онова, което се случи преди това. Имаше три врати. Зад едната намерих жената, която стана съпруга на Еди, макар че тогава тя не се наричаше Сузана.

3.

Така Роланд разказа на Калахан за Сузана и жените, обитавали това тяло преди нея. Описа как бяха спасили Джейк от пазача и го бяха взели в Средния свят, как Сузана (а може би по онова време Дета) бе отвлякла вниманието на демона в кръга, за да им даде възможност да го направят. Обясни, че е съзнавал рисковете и че бързо е научил (още докато се возеха на Блейн Моно) за бременността и. Беше казал на Еди и той не се бе изненадал особено. После Джейк сам беше разбрал и го бе засипал с упреци. Роланд беше приел упреците, защото чувстваше, че ги заслужава. До снощи обаче никой от тях не си бе давал сметка, че Сузана също знае, вероятно от толкова отдавна, отколкото и Роланд. Тя просто бе страдала много повече.

— И така, отче… какво мислиш?

— Ти каза, че съпругът и се съгласил да го запазите в тайна. Дори Джейк, който вижда ясно…

— Да. Вижда. И когато ме попита какво да правим, аз му дадох лош съвет. Казах му, че е най-добре да оставим ка да реши, през цялото време държах тайната в ръката си като уловена птичка.