Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 24

И наистина, какво толкова може да му е специалното на числото деветнайсет? Мистериозно число, как не! Като помисли, Сузана изтъкна, че деветнайсет е просто число и по това поне приличаше на онези, с чиято помощ бяха отворили вратите към Блейн. Еди отбеляза, че то е единственото, което стои между осемнайсет и двайсет при всяко броене. Джейк се засмя и му каза да престане с майтапите. Еди, който седеше до огъня и дереше един заек (после щеше да го прибере в торбата при котката и кучето), му се сопна да спре да се присмива на единствения си талант.

2.

След пет-шест седмици по Пътя на Лъча се натъкнаха на два коловоза, останали от някогашен път. Не следваха посоката им, но Роланд тръгна по тях, като изтъкна, че вероятно са успоредни на Лъча. Еди се надяваше, че сега ще се измъкнат от влудяващото безвремие, но грешеше. Пътят водеше към върха на било, осеяно със стъпаловидно подредени ниви. Като превалиха билото и заслизаха от другата му страна, се озоваха в тъмна гора. „Почти като в приказките“ — замисли се Еди, когато навлязоха сред сенките. На втория ден (а може би на третия… или на четвъртия) Сузана уби едно еленче, месото му им се услади, след като дни наред се хранеха само с питки. В гората обаче нямаше нито орки, нито тролове, нито елфи. Нямаше и елени.

— Всеки миг очаквам да видя къщичка от шоколад — измърмори Еди, намеквайки за приключенията на Хензел и Гретел в омагьосаната гора.

Вече няколко дни си проправяха път между огромните вековни дървета. А може би беше повече от седмица. Единственото сигурно бе, че още се движеха сравнително близо до Пътя на Лъча. Виждаха го в небето… и го чувстваха.

— За каква къщичка говориш? — попита Роланд. — Ако е приказка, искам да я чуя.

Разбира се, че ще иска. Умираше за приказки, особено, ако започваха с „Имало едно време, когато всички живеели в гората.“ Начинът му на слушане обаче бе малко странен. Какво ти странен, направо шантав. Веднъж Еди го сподели със Сузана и тя го определи съвсем точно, както често ставаше. Тя имаше таланта на поетите да изразяват чувствата с думи.

— Защото не слуша с широко отворени очи като децата, преди да си легнат — обяви. — А ти очакваш точно това, сладкишче.

— А той как слуша?

— Като антрополог — отвърна тя, без да се замисли. — Като учен, изучаващ някаква странна култура по легендите и митовете и.

Права беше. И ако начинът на слушане на Роланд смущаваше Еди, то вероятно бе, защото в сърцето си чувстваше, че ако някой ще слуша разказите на другите като учен, това би трябвало да са той, Сузана и Джейк. Защото идваха от много по-развита цивилизация. Нали?