Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 26

На сутринта Роланд ги накара да спрат и посочи нагоре — на фона на небето разкривените клони на едно старо дърво образуваха фигура като цифрите на числото деветнайсет. Нямаше съмнение. Всички го видяха, но Роланд го бе забелязал пръв.

Въпреки това Стрелеца, който вярваше в предзнаменования и поличби, както Еди бе вярвал в електрическите крушки и триволтовите батерии, се стремеше да омаловажи внезапната мания на ка-тета за това число. Твърдеше, че са се сближили и затова мислите, навиците и натрапчивите им идеи се предават помежду им като хрема. Предполагаше, че до известна степен Джейк улеснява този процес.

— Ти имаш излъчване, момче. Не знам дали е силно като при стария ми приятел Алан, но в името на боговете, вярвам, че е така.

— Не те разбирам — намръщи се Джейк.

Еди разбираше — поне до известна степен — и предполагаше, че един ден и Джейк ще разбере. Ако времето възвърне нормалното си темпо.

В деня, в който Джейк донесе хлебните топчета, времето се върна в обичайното си русло.

3.

Бяха спрели за обяд (еленското месо и бисквитите „Киблър“ бяха далечен спомен, отново трябваше да се хранят с безвкусните питки). Еди забеляза, че Джейк го няма, и попита Стрелеца къде е отишъл.

— Изостана преди около едно колело — отвърна Роланд и посочи пътя с двата останали пръста на дясната си ръка. — Няма нищо тревожно. Ако имаше, щяхме да го почувстваме.

Роланд погледна питката си и отхапа равнодушно. Еди понечи да каже нещо, но Сузана го изпревари:

— Ето го. Хей, захарче, какво намери?

Ръцете на Джейк бяха пълни с кръгли предмети с размерите на топки за тенис. Само че тези не можеха да подскачат, защото имаха малки рогца. Когато хлапето се приближи, Еди ги подуши. Ухаеха прекрасно — на пресен хляб.

— Сигурно са ядливи — отбеляза Джейк. — Миришат на пресния хляб, който майка ми и госпожа Шоу, икономката, купуваха от „Забарс“. — Погледна Еди и Сузана и леко се усмихна: — Вие знаете ли „Забарс“?

— Разбира се — отвърна Сузана. — Най-вкусните лакомства, ммм. Тези наистина миришат чудесно. Нали още не си ги опитал?

— Не съм, разбира се. — Джейк погледна въпросително Роланд.

Стрелеца сложи край на колебанията им, като взе едно топче, откъсна рогцата му и отхапа.

— Хлебни топчета — обясни. — Не съм виждал такива от боговете знаят колко време. Прекрасни са. — Сините му очи заблестяха. — Не яжте рогцата. Не са отровни, но са много кисели. Можем и да ги изпържим, ако е останала еленска мас. Така вкусът им става почти като на месо.

— Бива — съгласи се Еди. — Гощавайте се. Аз обаче не смятам да опитвам тези гъби.

— Не са никакви гъби — поправи го Роланд. — По-скоро вид боровинки.

Сузана взе едно топче, отхапа малко парче, после — по-голямо.

— Не са за изпускане, захарче. Един приятел на баща ми, Поп Моуз, би казал: „Екстрааа.“

Тя взе друго топче от Джейк и прокара пръст по нежната му повърхност.

— Може би — заупорства Еди, — но веднъж четох в една книга, май се казваше „Записки от мрачния замък“, за една откачалка, която отровила цялото си семейство с такива неща. — Наведе се над Джейк, вдигна вежди и разкриви уста в, както се надяваше, зловеща усмивка. — Отровила ги и те издъхнали в ужасни МЪ-КИ!