Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 25

Във всеки случай четиримата откриха, че много приказки от двата свята си приличат. Роланд знаеше една, озаглавена „Сънищата на Даяна“, наподобяваща „Момичето и тигъра“, която и тримата прокудени от дома нюйоркчани бяха чели като деца. Легендата за господаря Пърт приличаше на библейската история за Давид и Голиат. Роланд бе слушал много разкази за Исус Човека, умрял на кръста за изкупление на всички човешки грехове, и беше казал на спътниците си, че Исус имал много последователи в Средния свят. Много песни също бяха еднакви. „Безгрижна любов“ бе една от тях. Друга такава беше „Хей, Джуд“, макар че в света на Роланд започваше с „Хей, Джуд, да не си луд?“

Еди отдели поне час, за да разкаже на Роланд за Хензел и Гретел, като почти, без да се замисля, представи злата вещица като Рия от Кьос. Когато стигна до момента с угояването на децата, той не издържа и попита:

— Тази не я ли знаеш? Някаква версия?

— Не — отвърна Роланд, — но ми харесва. Продължавай, моля те.

Еди продължи до края, който задължително беше „И заживели щастливо до края на дните си.“ Стрелеца кимна:

— Никой не заживява щастливо до края на дните си, но ние оставяме децата си да го разберат сами, нали?

— Дааа — съгласи се Джейк.

Ко, който припкаше по петите на момчето и го гледаше с безмълвно обожание, повтори, подражавайки на провлачената интонация на Джейк:

— Дааа.

Еди постави ръка на рамото на Джейк:

— Жалко, че не си в Ню Йорк, хлапе. Там вече да са те пратили при психиатър. Щеше да обсъждаш тези проблеми с родителите си. Щеше да стигнеш до сърцевината на неосъзнатите си терзания. Може би щеше да разполагаш и със свястна дрога. Риталин или нещо подобно.

— Като те слушам, предпочитам да съм тук — измърмори Джейк и сведе очи към Ко.

— Да. Разбирам те.

— На това значи му викат „приказки“ — размишляваше на глас Роланд.

— Да.

— Ама то във всичко има приказване.

— Така е — съгласи се Еди. — Това е названието на жанра. В нашия свят има детективски разкази… научна фантастика… приключенски истории… приказки. Чаткаш ли?

— Да. Хората във вашия свят винаги ли искат само една есенция в историите, които слушат? Само един вкус в устата си?

— Май е така — намеси се Сузана.

— Никой ли не яде миш-маш?

— Понякога на вечеря — отбеляза Еди, — но когато е за забавление, ние наистина предпочитаме само по един вид есенция и не смесваме храните. Въпреки че казано по този начин, може би изглежда скучничко.

— Колко приказки, казваш, че има?

Без колебание — и със сигурност, без да са се наговорили — Еди, Сузана и Джейк едновременно изрекоха една и съща дума:

— Деветнайсет!

След малко Ко също повтори с хрипливия си глас:

— Девет-найсет!

Спогледаха се и се разсмяха, защото „деветнайсет“ се бе превърнало в дежурния им лаф. Ала в смеха им се долавяше смущение, защото тази история с деветнайсетицата започваше да изглежда адски шантаво. Еди бе издълбал числото върху последната си дървена фигурка като запазена марка: „Заповядайте, драги клиенти. Купете си новия продукт на фирма «Деветнайсет».“ Сузана и Джейк бяха признали, че са носили дървата за лагерния огън в наръчи от по точно деветнайсет съчки. Никой от двамата не можеше да каже защо, просто им се беше сторило най-удачно.