Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 218

— Колко още ще останете тук? — попита небрежно, след като прибра парите.

Наблюдаваше ги изпитателно и Еди не изпита дори капка съмнение, че каквото и да кажат, още преди мръкване ще достигне до ушите на Айзенхарт, Овърхолсър и другите важни клечки.

— Ами, зависи какво ще видим — отвърна Еди. — А пък то зависи от онова, което хората ни покажат, не мислиш ли?

— Така е — съгласи се Тук, но явно нищо не разбираше.

В магазина се бяха събрали вече петдесетина души и повечето просто зяпаха. Усещаше се напрежение. На Еди това много му харесваше. Не знаеше дали така трябва, но му харесваше.

— Зависи и от желанието на хората — добави Сузана.

— Аз ще ти кажа какво искат, мургавелке! — пискливо заяви Тук. — Искат спокойствие, това искат! Искат градът да продължи да съществува и след като вие четиримата…

Сузана хвана търговеца за палеца и го изви. Направи го изключително чевръсто. Джейк се съмняваше дори двама трима от най-близките посетители да са забелязали, но Тук пребледня като платно и очите му се изцъклиха.

— Мога да приема такова обръщение от някой изкуфял дъртак — изсъска тя, — но не и от теб. Ако още веднъж ме наречеш мургавелка, тлъста свиньо, ще ти изтръгна езика и ще ти го завра в задника.

— Моля за прошка! — промълви Тук; по лицето му избиха едри капки пот. — Моля за прошка, наистина!

— Добре — каза Сузана и го пусна. — Сега ще излезем да поседнем пред магазина, защото пазаруването е уморителна работа.

6.

Пред магазина на Тук нямаше статуетки на пазители на Лъча, както в Меджис според разказите на Роланд, но на верандата бяха наредени двайсетина стола. По стъпалата имаше чучела в съответствие с традицията за този сезон. Тримата ка-другари на Роланд излязоха и седнаха. Ко легна в краката на Джейк, покри муцуната си с лапи и заспа. Еди посочи с палец над рамото си към Ибън Тук:

— Жалко, че Дета Уокър я няма да свие туй-онуй от този задник.

— Не си мисли, че не се изкушавах — отбеляза Сузана.

— Идват някакви хора — предупреди Джейк. — Май ще искат да разговарят с нас.

— Разбира се, че ще искат — отвърна Еди. — Нали затова сме тук. — Усмихна се чаровно и добави шепнешком: — Запознайте се със стрелците, почтени граждани. Ком-ком-комала, стрелба ще има-ла.

— Затваряй си плювалника, бе, зевзек — засмя се Сузана.

„Тия са луди“ — помисли си Джейк. Но ако той правеше изключение, защо също се смееше?

7.

Хенчик Манихееца и Роланд от Гилеад обядваха в сянката на висока скала; ядяха студено пилешко и ориз, завити в плоски питки, и пиеха ябълково вино. Хенчик бе произнесъл кратка молитва към Силата и Отвъдното, после и двамата се умълчаха. Това се понрави на Роланд. Старецът беше отговорил утвърдително на най-важния въпрос.

Когато приключиха обяда, слънцето вече се беше скрило зад високите скали. Те тръгнаха по сенчеста пътека, прекалено тясна за конете, които бяха оставили в една горичка по-надолу. Пред тях се стрелкаха гущерчета и се шмугваха между камъните.