Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 217

— Разбира се — отвърна смирено Джейк. — Извинявайте. — Извади Ко от джоба и го остави на огрятата от слънцето площадка пред магазина. — Стой тук, момче.

— Ко, стой — повтори скунксът и се сви на кълбо.

Джейк се присъедини към приятелите си в магазина. Миризмата в помещението напомни на Сузана за дюкянчетата от детството и в Мисисипи: смесица от мирис на сушено месо, кожа, подправки, кафе, нафталин и дребно мошеничество. Зад щанда имаше полуотхлупено буре, от което се разнасяше остра миризма на туршия; до него на стената висяха метални щипци.

— Не давам на вересия! — продължи да крещи Тук със същия противен глас. — Никаква вересия на чужденци! Истина казвам! И благодаря!

Сузана предупредително докосна ръката на Еди. Той се отдръпна, но когато заговори, гласът му беше смирен като на Джейк преди това:

— Благодаря, сай Тук. Ние не искаме нищо на вересия. — Спомни си един израз от Татко Калахан и реши да го използва: — Да пази Господ.

В магазина се чу одобрителен шепот. Вече никой от клиентите не се преструваше, че се интересува от стоките. Тук се изчерви. Сузана пак хвана мъжа си за ръката и този път му се усмихна.

Отначало мълчаливо огледаха магазина, но преди да свършат с покупките, неколцина — всичките бяха присъствали на празненството в Павилиона — ги поздравиха и ги попитаха (смутено) как са. Тримата отвръщаха, че са добре. Взеха няколко ризи (включително две за Роланд), дънкови панталони, бельо и три чифта високи обувки, груби, но практични. Джейк си избра пакетче бонбони и мълчаливо ги посочи на Тук. Търговецът неохотно и изнервящо бавно ги сложи в торбичка от оплетени блатни треви. Когато поиска пакет тютюн и цигарени хартийки, Тук му отказа с явно задоволство:

— Неее, неее, не продавам тютюн на деца, за нищо на света.

— Хубаво — одобри Еди. — Трябва да се пазим от дяволската трева, чичо доктор казва благодаря. На мен обаче ще ми продадеш, нали, сай? Нашият дин обича да пуши вечер, докато прави планове как да помогне на градчето.

Тези думи бяха последвани от изненадано цъкане. Магазинът вече гъмжеше от хора. Имаха значителна публика и Еди нямаше нищо против. Тук се държеше като задник и нищо чудно. Той си беше задник.

— Никога не сме виждали някой да танцува толкова хубаво комала! — обади се някой от вътрешността на магазина и околните зашумяха одобрително.

— Казвам благодаря — отвърна Еди. — Ще му предам.

— И твоята госпожа пее добре — отбеляза друг.

Сузана направи реверанс. Завърши избора си на покупки, като отмести още малко капака на бурето и извади огромен зеленчук с щипците.

Еди се наведе към нея и прошепна:

— Веднъж извадих такова зелено нещо от носа си.

— Не бъди гаден, скъпи.

Еди и Джейк я оставиха да води пазарлъка и тя с удоволствие се зае. Тук направи всичко възможно да ги одруса, но Еди предполагаше, че в това няма нищо лично, а е, обичайна практика на търговеца (или може би свещено призвание). Явно все пак умееше да преценява настроението на клиентите си, защото когато свършиха с покупките, се беше отказал да им натяква за щяло и нещяло. Това не му попречи да измери монетите им на специална везна и внимателно да огледа гранатите на Джейк на светлината и да откаже единия (който изглеждаше досущ като останалите).