Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 197

Вторият прехващач улучва Емън Дулин в лицето. Главата му се пръска във фонтан от кръв, раздробени кости и сиво вещество. Прехващачът продължава още трийсетина гропа и се връща. Джейми се навежда и оръжието прелита над главата му с едва доловимо бръмчене.

Моли стои неподвижно, въпреки че е опръскана от глава до пети с кръвта и мозъка на съпруга си. Изведнъж: изкрещява:

— ЕТО ВИ ЗА МИНИ, КУЧИ СИНОВЕ!

И хвърля чинията.

„Твърде силно, скъпа — мисли си Джейми и се навежда, за да избегне огнепръчката, която издава онова зловещо съскане. — Твърде силно, дявол го взел.“

Вълкът, в който се е прицелила Моли обаче, сам се блъска в летящата чиния. Тя го улучва там, където зелената качулка е вързана под вълчата маска. Чува се странен, приглушен звук — шуфф! — и ездачът пада назад с разперени ръце.

Поуки и Джейми надават победоносни възгласи, но Моли хладнокръвно бърка в торбата си, където петте останали чинии са наредени с тъпите краища нагоре. Точно когато изважда една от тях, огнепръчката откъсва ръката и. Тя залита, озъбва се и опира коляно на земята. В този момент блузата и пламва. За удивление на Джейми тя посяга с обгорената си ръка към падналата чиния.

Тримата оцелели Вълци ги подминават. Улученият от Моли лежи на земята и отчаяно се гърчи, размахва безпомощно ръце към слънцето, сякаш иска да попита: „Какво направиха? Какво направиха тези проклети селяци?“

Другите трима като един обръщат конете и се понасят към тях. Моли изпуска чинията, пада по гръб, пламъците я обгръщат.

— Скачай, Поуки! — крещи истерично Джейми пред неумолимо приближаващата се смърт. — Бягай, дяволи те взели!

Отново го изпълва онова усещане за справедливост. Те са постъпили правилно — да, защото Вълците могат да бъдат победени, макар че вероятно никой от четиримата смелчаци няма да оцелее, за да разказва, а ездачите ще отнесат мъртвия си другар и никой няма да разбере.

Чува се свистене на тетива и Поуки изпраща нова стрела. После един прехващач го удря в гърдите и тялото му избухва; от ръкавите, крачолите и между копчетата на издутия му панталон извират фонтани от кръв. Джейми е облян от горещата каша, в която се е превърнал приятелят му. Изстрелва втора стрела и тя се забива в сивия кон. Знае, че е безсмислено, но въпреки това се навежда, когато чува бръмчене над главата си. Един от конете го блъска и той се изтъркулва в канавката, където Емън бе предложил да се скрият. Безполезният ба излита от ръцете му. Той се просва на земята. Знае, че когато се върнат, единствената му надежда е да лежи неподвижно и да се прави на мъртъв. Те няма да го оставят така, разбира се, че няма, но единственото, което му остава, е да лежи и да се опита да придаде на очите си мътния поглед на мъртвец. Подушва прах, чува песента на щурците и се съсредоточава върху тези неща, съзнавайки, че последното, което ще види, ще са озъбените ласки на Вълците, когато се надвесят над него. Те се връщат с тропот.

Единият се обръща, докато го подминават, и хвърля прехващач. В този момент обаче конят му подскача, за да не се спъне в трупа на поваления Вълк, гърчещ се в предсмъртна агония. Прехващачът прелита над Джейми, пропуска го на сантиметри. Оръжието блуждае, търси жертви. После отлита в полето.