Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 188

— Какво и има на мама? — попита Лиман и подръпна крачола на баща си.

Залман продължаваше да крачи безгрижно към хамбара, все още с палец в уста и ръка между краката.

— Нищо, сине. Майка ти е добре. — Тян остави бебето на земята и разтърка очи. — Всичко е наред, нали, Зи?

— Да — отвърна тя и отпусна ръце; очите и бяха зачервени. — И по волята на боговете, ако нещо не е наред, скоро ще се оправи.

— От твоите уста в Божиите уши — намеси се Еди, гледайки отдалечаващия се към хамбара великан. — От твоята уста в Божиите уши.

2.

— Дядо ти в просветление ли е днес? — обърна се Еди към Тян след няколко минути.

Бяха отишли да видят така наречената Крива нива, оставяйки Заля и Сузана с всички деца, малки и големи.

— Няма как да знам — мрачно измърмори Тян. — В последните няколко години почти не възприема, а и без туй не ми говори. С нея, да, защото го храни в устата, бърше му лигите и му казва благодарност. Не ми ли стига, че имам двама тъпоумци да храня, ами и този опак старец? Дъската вече му хлопа. През повечето време дори не знае къде се намира!

Крачеха един до друг през високата трева. На два пъти Еди се препъна в камъни и едва запази равновесие, а веднъж Тян го хвана за ръката и го дръпна да заобиколи невидима на пръв поглед дупка, в която можеше да си счупи крака. „Нищо чудно, че я нарича Крива нива“ — помисли си нюйоркчанинът. Въпреки това личеше, че някой е правил опити за облагородяване на тази земя. Трудно бе да си представи, че е възможно да се оре тук, но Джафърдс явно беше упорит.

— Ако жена ти е права, трябва да говорим с него — каза Еди. — Искам да чуя разказа му.

— Дядо ми бръщолеви какво ли не! Проблемът е, че повечето му истории са пълни измислици, а сега в главата му е пълна каша. Винаги е говорил неясно, а преди три години изгуби последните си три зъба. Цяло чудо ще е, ако разбереш дърдоренето му. Дано да не останеш много разочарован, Еди от Ню Йорк.

— Какво, по дяволите, ти е направил, Тян?

— Не е заради мен, а заради онова, което причини на баща ми. Това е дълга история и няма нищо общо с проблема. Не се впрягай.

— Не, ти не се впрягай.

Еди рязко спря. Тян го погледна изненадано. Еди кимна сериозно. Той беше на двайсет и пет, вече с една година по-голям от Кътбърт Алгууд през последния му ден на Джерико Хил, но сега, под лъчите на залязващото слънце, изглеждаше поне на петдесет.

— Ако наистина е видял мъртъв Вълк, трябва да го изслушаме.

— Не знам, Еди.

— Добре, но знаеш много добре какво имам предвид. Забрави онова, за което го мразиш. Когато се разправим с Вълците, прави каквото си искаш, но засега трябва да го търпиш. Става ли?

Тян кимна. Загледа се мрачно в неравната нива.

— Наистина ли смяташ, че тази история за убития Вълк е въздух под налягане? Ако да, да не си губя времето.

— Склонен съм да му вярвам — неохотно отвърги Тян.

— Защо?

— Ами защото, откак се помня, все я повтаря и не я е променил много. Освен това… — Тян продължи през зъби: — На Дядо никога не му е липсвал кураж. Ако някой се е престрашил да направи засада на Вълците на Източния път и още повече, да е бил достатъчно трум, за да накара и други да го последват, не виждам по-подходящ от Джейми Джафърдс.