Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 187

— А този мъник е Арон, моето малко съкровище — завърши домакинята и целуна пухкавото бебе в прегръдките си.

— Той няма близнак — забеляза Сузана.

— Точно така. Самичък е.

Арон започна да рита и да се гърчи. Заля го остави на земята. Той се изправи несигурно и с олюляваща се походка се насочи към къщата, викайки татко си.

— Хедон, погрижи се за него — нареди Заля.

— Мамо, не!

Момчето отчаяно завъртя очи в знак, че страшно иска да остане да слуша какво приказват чужденците и да ги изпива с поглед.

— Мамо, да! Тичай да се погрижиш за брат си, Хедон.

Момчето сигурно щеше да продължи да спори, но в този момент Тян Джафърдс се появи от къщата и вдигна мъничето. Арон изпищя радостно, събори сламената шапка на баща си и задърпа мократа му от пот коса.

Еди и Сузана се втренчиха в двамата облечени с гащеризони великани, които се появиха зад Джафърдс. При обиколката си из малките стопанства бяха видели може би десетина неестествено едри хора, но само от разстояние. („Повечето се страхуват от непознати, ако разбирате“ — беше обяснил Айзенхарт.) Тези двамата бяха на не повече от десетина крачки.

Мъж и жена или момче и момиче? „И двете едновременно — помисли си Еди. — Защото те нямат възраст.“

Жената, запотена и ухилена, сигурно надвишаваше метър и деветдесет и пет на ръст; гърдите и изглеждаха два пъти по-големи от главата на Еди. На врата и висеше дървено разпятие. Мъжът бе поне с петнайсет сантиметра по-висок от снаха си. Той изгледа смутено непознатите и започна да смуче палеца на едната си ръка и да се чеше между краката. За Еди най-удивително бяха не размерите им, а потресаващата им прилика с Тян и Заля. Все едно гледаше черновата на някое изключително сполучливо произведение на изкуството. Очевидно и двамата бяха малоумни, но толкова приличаха на разумните си двойници. Зловещи, това бе първото, което му хрумна за тях.

„Не — помисли си. — Тъпоумни“

— Това е брат ми Залман — обясни Заля с официален тон.

— И сестра ми Тия — добави Тян. — Поздравете гостите, малоумници.

Залман продължи да смуче пръста си и да се чеше. Тия обаче направи дълбок и непохватен реверанс.

— Дълги дни, дълги нощи, дълъг път! — изкрещя. — ЩЕ ЯДЕМ КАРТОФИ-С-СОС!

— Хубаво — тихо каза Сузана. — Картофите със сос са вкусни.

— КАРТОФИ-С-СОС ВКУСНО!

Хеда колебливо докосна ръката на Сузана:

— Ще го повтаря цял ден, ако не и кажеш да млъква, госпожо-сай.

— Шът, Тия — нареди Сузана.

Тия се ухили, скръсти ръце върху огромните си гърди и замълча.

— Зал — обърна се Тян към едрия мъж. — Не трябва ли да пишкаш?

Братът на Заля продължи да се чеше между краката, без да продума.

— Отивай да пишкаш — заповяда Тян. — Иди зад хамбара. Полей острия корен и казвам благодарност.

За момент Залман остана на мястото си. После се отдалечи с големи крачки.

— Като деца… — започна Сузана.

— Бяха умни, и двамата — отвърна Заля. — Сега при нея е зле, а при него — още повече.

Тя рязко закри лицето си с ръце. Арон се засмя и я имитира („Бу-гу-бу!“, изгука през пръсти), но четиримата близнаци останаха сериозни. Дори разтревожени.