Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 185

— Влез!

Беше Бен Слайтман Старши.

— Добитъкът е прибран, шефе. — Той свали очилата си и ги избърса с ризата. — Момчетата са в палатката на Бени. Анди ги пази, така че няма страшно. — Погледна Роланд. — Рано е за скални котки, но ако се появи някоя, Анди ще остави сина ми да стреля веднъж по нея с ба, както му е заповядано. Ако Бени пропусне, роботът ще застане между него и котката. Той е програмиран само за отбрана и това не може да се промени, но ако котката не се откаже…

— Ще я разкъса на парчета — със задоволство довърши Айзенхарт.

— Бърз ли е? — попита Роланд.

— И още как — отвърна Слайтман. — Не го гледай какъв е голям и непохватен. Ако иска, може да се движи като мълния. По-бързо от всяка скална котка. Предполагаме, че се захранва с ант-номика.

— Много е вероятно — съгласи се разсеяно Роланд.

— Да оставим това — намеси се Айзенхарт. — Слушай, Бен, защо мислиш, че Анди отказва да говори за Вълците?

— Програмиран е…

— Да, но както Роланд изтъкна преди малко (и трябваше да сме се сетили за това отдавна), ако Старците са го програмирали и после са измрели или са се преселили… много преди идването на Вълците… разбираш ли къде е проблемът?

Слайтман кимна и сложи очилата си:

— В древността може би е имало нещо подобно на Вълците. Достатъчно подобно, та Анди да не забележи разликата. Само това обяснение ми хрумва.

„Наистина ли само това?“ — помисли си Роланд.

Той извади картата и посочи едно дере на североизток от града. То криволичеше, дълбоко врязано, през хълмовете и излизаше в изоставената мина. Тя представляваше десетметрова шахта. Мястото не приличаше много на каньона Айболт в Меджис (най-малкото защото тук нямаше изтъняване), но имаше една обща черта с него — и от двете страни беше без изход. Както Роланд добре знаеше, човек често използва неща, които веднъж са му послужили добре. Нямаше причина да не избере дерето за засада срещу Вълците. Еди, Сузана, Айзенхартови и Слайтман щяха да разберат логиката му. Сейъри Адамс и Роузи Муньос също. И Стареца, разбира се. Той щеше да изложи плана си и пред други и те също щяха да видят логиката. И ако бъде пуснат слух; лъжлив слух… Ако Вълците научат този лъжлив слух и повярват…

Това щеше да е добре. Щеше да е добре, ако се втурнат в атака, но изведнъж се окажат на неподходящо място.

„Да — помисли си, — но ще трябва да разкрия цялата истина пред някого. Пред кого?“

Не пред Сузана, защото сега тя отново беше раздвоена и той нямаше доверие на втората и самоличност.

Не пред Еди, защото той можеше да изпусне някоя жизненоважна подробност пред Сузана и Мия да научи.

Не пред Джейк, защото той се беше сприятелил с Бени Слайтман.

Роланд отново беше сам.

— Вижте — рече той и посочи дерето. — Ето подходящото място, Слайтман. Лесно се достига, но трудно се излиза от там. Не можем ли да съберем всички деца на определена възраст и да ги скрием в тази малка мина?

В очите на Слайтман пролича разбиране. Може би и надежда.