Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 184

Тя кимна енергично:

— Заля щеше да улучи от двайсет крачки повече.

— Има ли други?

— Сейри Адамс, жената на Диего. И Росалита Муньос.

Роланд вдигна вежди.

— Да — увери го Маргарет. — Заля и Роузи са най-добрите. — Замълча, после добави: — И аз вероятно.

Роланд се почувства, сякаш огромен товар падна от плещите му. Беше убеден, че по някакъв начин ще се наложи да донесе оръжия от Ню Йорк или от източния бряг на реката. Сега се оказваше, че не е необходимо. Добре. Имаха друга работа в Ню Йорк — свързана с Калвин Тауър. Не искаше да смесва двете, освен, ако не е неизбежно. — Искам четирите да дойдете у Стареца. Само четирите. — Той погледна Айзенхарт. — Без мъжете.

— Хей, я чакай! — възнегодува Айзенхарт.

Роланд вдигна ръка:

— Още нищо не е решено.

— Не ми харесва начинът, по който не е решено.

— Замълчи за минутка — сряза го Маргарет.

— Кога искаш да дойдем?

Роланд се зае да пресмята. Оставаха двайсет и четири дни, може би само двайсет и три, а имаше още много да се види. Трябваше да се заемат с нещото, скрито в църквата. И със стария манихеец, Хенчик… Съзнаваше обаче, че когато дойде време, събитията ще се развият с главозамайваща бързина. Винаги ставаше така. За пет-десет минути всичко щеше да е решено. Въпросът беше кога ще настъпят тези пет минути.

— След десет дни — отсече той. — Вечерта. Искам четирите да премерите силите си.

— Добре. Ще го направим. Само че, Роланд… аз няма да хвърля дори една чиния или да вдигна дори един пръст срещу Вълците, ако съпругът ми е против.

— Разбирам — съгласи се Роланд, макар да знаеше, че тя ще стори онова, което той и каже; всички щяха да постъпят според волята му.

На стената имаше малко прозорче, мръсно и покрито с паяжини, но достатъчно прозрачно, за да видят Анди, който крачеше из двора със святкащи сини очи. Тананикаше си.

— Еди казва, че роботите са програмирани да извършват определени дейности — отбеляза Роланд. — Анди върши ли онова, което му възложите?

— В повечето случаи — отвърна Айзенхарт. — Не винаги. И не винаги е наблизо, ако разбираш.

— Трудно ми е да приема, че е създаден с единствената задача да пее глупави песни и да прави хороскопи.

— Може би Старците са го програмирали да има хобита — предположи Маргарет. — Сега, след като е свършил основните си задачи, му остават само те.

— Мислиш, че Старците са го направили?

— Кой друг? — намеси се Вон Айзенхарт; Анди си беше отишъл и задният двор бе празен.

— Да, кой друг? — продължи да размишлява на глас Роланд. — Кой друг би могъл да има достатъчно знания и средства? Старците са измрели две хиляди години преди появата на Вълците в Кала. Две хиляди или дори повече. Иска ми се да знам кой или какво е програмирало Анди да не говори за тях, освен да предупреждава за идването им. Има и друг въпрос, не толкова интересен, но също доста любопитен: защо ви дава тази информация, ако не може — или не иска — да каже нищо повече?

Айзенхарт и жена му се спогледаха. Не бяха разбрали втория въпрос. Роланд не се изненадваше, но остана малко разочарован. Наистина тук имаше очевидни неща. Ако човек разсъждава трезво. Жителите на Кала вероятно нямаха желание да се замислят, докато децата им са застрашени. На вратата се потропа. Айзенхарт извика: