Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 182

Тя леко отстъпи и очите и се разшириха, сякаш и беше ударил плесница. После се обърна към плевнята и вдигна дясната ръка над лявото си рамо. Чинията проблесна на оскъдната светлина. Маргарет стисна устни и застина неподвижно за миг.

— Оризия! — изкрещя и замахна.

Разпери пръсти, показалецът следваше посоката на чинията. От всички зрители в двора (пастирите също наблюдаваха с интерес) само очите на Роланд бяха достатъчно остри, за да проследят чинията през целия и път.

„Вярно е! — помисли си. — Наистина е способна!“

Чу се леко свистене. След миг картофът отхвръкна разполовен на земята. Чинията стърчеше забита до вратата на плевнята и още трептеше.

Момчетата нададоха радостни викове. Бени вдигна ръце, както го бе научил новият му приятел, и Джейк удари с все сила дланите си в неговите.

— Отлично попадение, сай Айзенхарт! — извика.

— Добър удар! Благодарност-сай! — добави Бени.

При тази похвала Маргарет оголи зъби като кон, който е видял змия.

— Момчета, на ваше място бих се прибрал в къщата — посъветва ги Роланд.

Бени недоумяваше, но Джейк погледна Маргарет Айзенхарт и разбра.

— Хайде, Бен — подкани приятеля си.

— Но…

— Хайде.

Джейк хвана Бени за ризата и го дръпна към вратата на кухнята.

Роланд остана на мястото си за момент. Жената стоеше, свела глава, и леко трепереше. Лицето и бе порцеланово бледо, на бузите и грееха яркочервени петна. Изглеждаше, сякаш се мъчеше да не повърне.

Роланд се приближи до вратата на плевнята, хвана чинията за тъпия край и я издърпа. Изненада се какво усилие бе нужно, за да я извади. Върна я на Маргарет:

— Ето сечивото ти, благонравна.

Очите и засвяткаха гневно:

— Защо ми се подиграваш, Роланд? Откъде знаеш, че съм от манихейците? Кажи, моля аз.

Знаеше го от розата, разбира се — докосването и бе засилило интуицията му, — а също и от лицето и което бе просто по-млада версия на стария Хенчик.

Той обаче поклати глава:

— Ще премълча. Но знай, че това не е подигравка.

Маргарет неочаквано хвана Роланд за врата. Ръцете и горяха. Тя наклони главата му към устните си. Стори му се, че усеща цялото и страдание, след като бе напуснала дома си, за да се омъжи за този богат фермер.

— Снощи те видях да говориш с Хенчик. Ще се срещаш ли още с него? Сигурна съм, че ще говорите пак.

Роланд кимна. Удивляваше се от силата на ръцете и. У всяка жена ли се крие такава неизчерпаема енергия?

— Добре, казвам благодарност. Предай му, че Маргарет от клана Редпат е добре със съпруга си, да, истина е. — Тя стисна по-силно. — Кажи му, че не съжалявам за нищо. Ще го направиш ли?

— Да, благонравна, както искаш.

Тя взе чинията, без да се бои от острия ръб. Оръжието като че и вдъхна увереност. С насълзени очи погледна Роланд:

— За пещерата ли говори с татко? За Пещерата на прохода?

Роланд кимна.

— Какво искаш от нас, Стрелецо?

Айзенхарт се приближи, плахо погледна жена си, която бе изоставила близките си заради него. За миг тя се втренчи в него, сякаш не го познаваше.

— Правя онова, което ми нареди ка — отвърна Роланд.

— Ка! — озъби се тя; гримасата и сигурно би уплашила момчетата. — Всеки, който носи неприятности, се оправдава с това! Не ме баламосвай!