Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 180

Чинията беше метална, не стъклена — от някаква лека и твърда сплав — и с нормални размери, трийсетина сантиметра в диаметър. Три четвърти от ръба бе остър като бръснач.

— Никога не се колебаеш къде да я хванеш — обясни Маргарет, — защото както виждаш тук…

— Да — отвърна възхитен Роланд.

Два от оризовите стръкове се пресичаха и образуваха великите букви „Зс“, които означаваха „зи“ (вечност) и „сега“. На мястото на пресичането им (само изключително остро око би забелязало) ръбът от тази страна бе по-тъп и леко удебелен. Удобен за хващане.

Роланд обърна чинията. Отдолу в средата имаше малко метално удебеление. На Джейк може би щеше да му заприлича на пластмасовата острилка, която като първокласник беше занесъл в училище. На Роланд, който никога не бе виждал острилка, му напомняше изоставен пашкул от насекомо.

— Това издава свирене, когато чинията лети — обясни Маргарет.

Бе забелязала възхищението на Роланд и се беше изчервила от удоволствие. Роланд бе чувал много пъти подобни разпалени обяснения, но от последния път беше минало дълго време.

— Няма ли друго приложение?

— Не — отвърна тя. — Трябва да свири, защото това е част от легендата, нали?

Роланд кимна. Разбира се, че трябваше. Маргарет обясни, че имало група жени, наричащи себе си „Сестрите на Оризия“, които обичали да помагат на хората…

— И да сплетничат — шеговито изръмжа Айзенхарт.

— Да, също и това — призна тя.

Те готвели за погребения и празненства (именно „Сестрите“ бяха организирали пиршеството в Павилиона). Понякога се събирали да шият дрехи и завивки за семейства, изгубили покъщнината си при пожар или при наводненията, периодично заливащи фермите покрай Девар-тет Уай. Те поддържали и чистели Павилиона и Градското събрание. Организирали танцови забави за младежите и ги закриляли. Понякога богаташите (Тук и други като него) ги наемали да подготвят сватбени тържества, които винаги били чудесни и с месеци били главна тема за разговор из цяла Кала. Когато се събирали, наистина клюкарели, не можеше да се отрече, и играели на карти, точки и замъци.

— И хвърляте чинията — досети се Роланд.

— Да, но само за удоволствие. Ловът е мъжка работа и те добре се справят със своите ба.

Ръката и, почиваща на рамото на съпруга и, трепна. Роланд си помисли, че ако мъжете наистина се справяха добре със своите ба, тя никога нямаше да му покаже тази красива и смъртоносна чиния. И Айзенхарт нямаше да я накара да я изнесе.

Роланд отвори кесийката си за тютюн, извади една от хартийките на Росалита и я допря до ръба на подноса. Царевичната обвивка се разполови за миг. „Само за удоволствие, а?“ — помисли си той; едва сдържа усмивката си.

— От какъв метал е? — поинтересува се. — Знаеш ли, благонравна?

Тя вдигна вежди при това обръщение, но отговори:

— Анди го нарича титан. Произвежда се в един голям стар завод далеч на север, в Кала Ден Кре. Там има много развалини. Никога не съм ходила, но са ми разказвали. Било много зловещо.