Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 181

Роланд кимна:

— А чиниите, как се правят? Анди може ли?

Тя поклати глава:

— Не може или не иска, не съм сигурна. Жените в Кала Ден Кре ги правят и ги изпращат в останалите градове. Струва ми се, че ги продават чак в Дивайн.

— Жени ли ги изработват? Жени!

— Сигурно имат машина — обясни Айзенхарт. — Не вярвам да е по-сложно от натискането на някое копче.

Маргарет се усмихна, но нито потвърди, нито отрече. Може би нямаше представа, но със сигурност знаеше как да запази доброто си семейство.

— Значи по цялата Дъга на север и юг има „Сестри“ — предположи Роланд. — И всичките умеят да хвърлят чинии.

— Да, от Кала Ден Кре до Кала Дивайн. Дали има по на север или по на юг, не знам. Обичаме да помагаме и да приказваме. Упражняваме се в хвърляне на чиния веднъж месечно в памет на Господарката Оризия, но малко от нас са точни.

— Ти точна ли си в хвърлянето, сай?

Маргарет прехапа устни.

— Покажи му — измърмори Айзенхарт. — Нека сам да види.

5.

Слязоха на двора. Зад тях вратата на кухнята се отвори и се затръшва.

— Божке, госпожа Айзенхарт ще хвърля чинията! — весело извика Бени Слайтман. — Джейк! Няма да повярваш!

— Накарай ги да се приберат, Вон — помоли тя. — Не е нужно да ме зяпат.

— Не, нека гледат. Няма да навреди да видят една способна жена.

— Не, да се прибират. Какво ще кажеш, Роланд?

Тя го погледна. Беше се изчервила и изглеждаше подмладена с десет години.

— Съгласен съм със съпруга ти. Нека да гледат.

— Както искате — примири се тя.

Всъщност явно и харесваше, че някой ще я гледа, тя искаше да има публика. Нова надежда обхвана Роланд. Може би тази женица с малки гърди и прошарена коса носеше сърце на боец. Може би не на стрелец, но той не би се отказал от помощта на неколцина ловци — на неколцина убийци, — мъже или жени.

Тя тръгна към плевнята. Когато се приближиха на петдесетина метра от плашилата от двете страни на постройката, Роланд я докосна по рамото и тя спря.

— Не — възрази, — твърде е далеч.

— Виждал съм те да хвърляш и от по-далече — намеси се леко раздразнено съпругът и.

— Истина е. — Не и в компанията на стрелец от наследниците на Елд.

Роланд се приближи до плевнята и свали ухилената глава на едното плашило. Влезе. Вътре имаше два големи сандъка, единият — с картофи, другият — с прясно изваден остър корен. Той взе един картоф и го сложи на мястото на главата на плашилото. Грудката беше едра, но въпреки това чучелото изглеждаше смешно, с твърде малка глава за такова тяло.

— О, Роланд, не! — възкликна Маргарет. — Никога не бих могла!

— Не ти вярвам. Хвърляй.

За момент Роланд си помисли, че тя ще се откаже. Маргарет погледна съпруга си. Ако той беше близо до нея, сигурно щеше да хвърли чинията в ръцете му и да избяга в къщата, без да се интересува дали ще го пореже. Вон Айзенхарт обаче се бе оттеглил при стълбището на верандата. Момчетата стояха над него. Бени Слайтман наблюдаваше с интерес, Джейк — напрегнато, със сключени вежди.

— Роланд, аз…

— Стига оправдания, моля аз. Искам да видя какво умееш. Хвърляй.